24 март – Международен ден за борба с туберкулозата

ЗАРАДИ КОВИД ПАНДЕМИЯТА СЕ НЕГЛИЖИРА БУМА НА ЗАБОЛЕЛИТЕ ОТ ТУБЕРКУЛОЗА, АЛАРМИРАТ ПУЛМОЛОЗИ

На 24 март светът отбелязва Международния ден за борба с туберкулозата. На тази дата през 1882 г. немският микробиолог д-р Роберт Кох публично представя откритието си за причинителя на болестта – Mycobacterium tuberculosis, за което е отличен с Нобелова награда за медицина за 1905 г.

“Жълтата гостенка”, както са  наричали туберкулозата в миналото, само преди век е посетила почти половината от населението в България, като е протичала във възможно най-тежките си форми. По данни на СЗО през 2017 г. над 10 милиона са случаите на туберкулоза в света, а починалите са 1,6 милиона. В България към 2018 г. заболеваемостта е била 18.3 на 100 000 души. 

Още през 1993 г. СЗО изрази тревогата си от тенденцията за нарастване на разпространението на туберкулозата и декларира: „Туберкулозата е глобална опасност, а в някои страни по света тя все още е извън контрол.” През 2014 г. на 67-та асамблея на организацията е приета Глобална стратегия и цели за превенция, грижа и контрол на туберкулозата след 2015 г. за „Свят без туберкулоза“.

Рамката на Глобалната стратегия за туберкулоза след 2015 е постигане до 2050 г. – „Нулева смъртност, заболеваемост и хора, засегнати от туберкулозата“. Целта е „Край на глобалната епидемия от туберкулоза“. ,

Краят на глобалната епидемия от туберкулоза е постижим чрез намаляване на смъртността и случаите на туберкулоза, както и премахване на икономическото и социално бреме, дължащо се на туберкулозата. Неуспехът ще доведе до сериозни индивидуални и глобални последствия за общественото здраве. Действията в борба с туберкулозата трябва да се основават на принципите на държавно стопанисване, равнопоставеност, ангажираност на гражданското общество и на спазване на правата на човека.

От страните-членки на ЕС, през 2014 г. най-голямо е разпространението на туберкулозата в Румъния – 79,7 случаи на 100 000, следвана от Литва – 54,6 , Латвия – 38,0, България 25,8 на 100 000. През 2014 г. от страните-членки на ЕС са съобщени 2 258 случаи на деца до 15 г. с туберкулоза, което представлява 3,9% от всички съобщени случаи на туберкулоза.

Броят на регистрираните случаи от туберкулоза варират значително по региони, като в някои области в Северозападна, Западна и Централна България (Враца, София- област, Монтана, Видин, Габрово, Перник, Ловеч) заболеваемостта е над средната за страната. През последните години се наблюдава ръст а новозаболелите с туберкулоза.

Според пулмолози заради Ковид пандемията се неглижира бумът на заболели от туберкулоза.

Рязко се увеличават болните, предупреди пулмологът д-р Стела Денчева, управител наБелодробната болница във Велико Търново. Болниците нямат средства за нормално съществуване, затова не финансират и не провеждат скринингови програми за откриване на туберкулоза. По думите на д-р Денчева, белодробните болници не срещат за това подкрепа и от Министерството на здравеопазването.

„Следващата вълна след Covid ще е от туберкулоза“, предупреди пред БНР д-р Стела Денчева.

Според проф. Даниела Петрова,  завеждащ на Отделението по белодробни болести в Клиниката по пропедевтика на вътрешните болести в УМБАЛ “Александровска”, има определена възрастова граница на пациенти, които са най-засегнати от туберкулозата. Това са активните хора на възраст между 45 и 65 години, които представляват 52% от болните. По отношение на децата има значително намаляване на случаите от туберкулоза. През 2017-2018 г. са регистрирани 140 деца с туберкулоза, като през последните две години техният брой е бил около 10% от всички пациенти.

Изключително важен е фактът, че има региони, в които ръстът от заболеваемост от туберкулоза е много висок. Това са областите Видин, Габрово, Сливен, Перник, Кюстендил, София-област, Плевен, Силистра и Благоевград. Много важна е успеваемостта по отношение лечението на туберкулозата. 

Основният начин на заразяване е по въздушно-капков път, т. е. от човек на човек. Но заразяването може да стане и чрез храносмилателната система, например от мляко на заразени домашни животни. Тук роля играе микобактериум бовис и най-често се касае за туберкулозен мастит, т. е. възпаление на вимето, или болни от туберкулоза животни. Когато се използва мляко, което не е пастьоризирано или добре сварено, има опасност от заразяване, особено сред децата. В много случаи заболяването протича бързо, тежко, понякога, за съжаление с летален изход. 

В България има изградена добре действаща система за лечение и профилактика на туберкулозата в Русе, Троян,  Пловдив, Хасково, Плевен, Варна и столичната. МБАЛ „Света София” е специализираната болница за лечение на пациенти с туберкулоза, която е реновирана и в момента обслужва пациенти от София и страната.

Това, което притеснява специалистите по белодробни болести, е, че на фона на всички усилия, които се полагат да се ограничи пандемията, се намалява контролът по отношение на туберкулозата и съответно голяма част от пациентите с туберкулоза остават недиагностицирани и недолекувани. 

Т. е. създават се условия за разпространение на инфекцията поради занижения контрол. Това е единият фактор. Но другото, което е тревожно, е, че в някои публикации като усложнение след прекарана Ковид-19 инфекция се описват случаи, при които се реактивират стари туберкулозни огнища. Установени са случаи, при които след третия или шестия месец от прекарана Ковид се активират тези туберкулозни огнища.