Психотерапията е методично прилагане на определени психологически техники за възстановяване на психичното равновесие на личността. Психотерапията е метод за работа с пациенти, който цели да им помогне да модифицират, променят или отслабят действието на фактори, пречещи на житейската им ефективност.
Психотерапията в България е изминала дълъг и сложен път от своето зараждане в началото на 20 в., през годините на събирания на ентусиасти и търсачи, през своето възраждане в началото на 90-те год. В България световния ден на психотерапията се отбелязва от 2012г.
Българската асоциация по психотерапия (БАП) е регистрирана като неправителствена организация на 23 ноември 1993 година. Тя има свои Устав и Етичен кодекс. БАП е член на Европейската асоциация по психотерапия (ЕАП) и е Национална присъждаща организация за квалификацията „психотерапевт“. Като такава тя изгражда и поддържа националния Регистър на психотерапевтите в Република България и полага усилия за регламентирането и утвърждаването на психотерапията като професия.
Според данните на СЗО над 450 млн. души по света имат психични разстройства. Българите най-често страдат от тревожни разстройства – 11.4% от населението, разстройства на настроението (депресии и афективни състояния) – 6.2%, злоупотреби с вещества – 3.3 %. Статистиката показва, че у нас по-често боледуват жените, освен това те по-често се обръщат за професионална помощ от мъжете. По възрастови групи най-висок риск от заболяване от тежка депресия има групата от 20 до 34 години.
Основната причина за поява на тези разстройства е стресът в ежедневието и особеностите на начина на живот. Социално-икономическите фактори, генетичната предразположеност и особеностите на съответната култура са сред другите фактори, които водят до тези разстройства. Първите симптоми, които биха могли да издават наличието на проблеми са безсъние, честа умора, лошо настроение раздразнителност. В тези случаи човек трябва да потърси медицинска помощ при съответния специалист –психиатър, психотерапевт, психолог. При хронични заболявания, свързани с дефицит на социални умения и възможности за самостоятелен живот, в терапията е необходимо да се включват и социални работници, които да провеждат психосоциална рехабилитация на потърпевшите. Нужно е и обществото да преодолее стигмата към психиатричната помощ и проблеми, за да се получи адекватно лечение още в ранните стадии на разстройството.