Началото на физическата година според Петър Дънов е на 1 януари, на Духовната година – на 22 март, а Божествената Нова година започва на 19 август. Кой е Петър Дънов ?
Петър Константинов Дънов, наричан от последователите си Учителя или Беинсá Дунó е българин, основател на религиозно-философско учение, което се самоопределя като “езотерично християнство” и окултизъм и което е смятано от българската държава за религиозно. Затова е регистрирано от Дирекцията по вероизповеданията като отделно вероизповедание. Това учение в България е известно под името дъновизъм, а последователите му – дъновисти. Последователите му се наричат ученици на Всемирното Бяло Братство.
Петър Дънов е роден на 11 юли 1864 година (29 юни стар стил, Петровден) в Османската империя, село Хадърча, днес Николаевка, Област Варна, България. Петър Дънов е трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Георгиева. Негов дядо по майчина линия е чорбаджи Атанас Георгиев (1805-1865), български възрожденски деятел за църковна независимост. Баща му Константин Дъновски (1830-1918) е първият български свещеник във Варна.
През август 1888 г. заминава за САЩ и се записва студент в Методистката теологическа семинария Дрю в град Медисън, щата Ню Джърси, и я завършва през май 1892 г. През есента на 1892 г. се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет, защитава дипломна работа “Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране” и се дипломира през юни 1893 г. Една година посещава занятията в Медицинския факултет на Бостънския университет и през 1894 г. получава сертификат, даващ му право да практикува медицина.
През 1895 г. Петър Дънов се завръща в България, установява се във Варна и отказва предлаганата му длъжност на методистки проповедник. През 1896 г. издава книгата “Науката и възпитанието”, в която анализира пътя на човека в световната драма и говори за основите на нова култура, която предстои да настъпи през идващия век. През 1897 г. Петър Дънов учредява със съмишленици във Варна “Общество за повдигание религиозния дух на българский народ”, в което по-късно членуват д-р Георги Миркович, Мария Казакова, Тодор Стоименов, Пеню Киров, Анастасия Желязкова и Милкон Партомиян. Същата година издава брошура с мистичен текст под заглавие “Хио-Ели-Мели-Месаил”.
Така той застава в центъра на духовно общество, което по-късно прераства в “Синархическа верига” (1906 г.) и обществото “Всемирно бяло братство” (1918 г.), а последователите на Дънов започват да го наричат “Учителя”. Според тяхното гледище, след 1897 г. е по-правилно да се говори за Учителя Беинса Дуно, вместо за Петър Дънов, въпреки че псевдонимът Беинса Дуно започва да се употребява в публикации едва в началото на 30-те години на 20 век.
Според някои източници етимологията на името “Беинса Дуно” е със санскритски корени и според една от интерпретациите може да се преведе като “Този, който носи доброто чрез слово”. Самите последователи на Дънов не са единни в тезата за произхода на името.
През лятото на 1929 г. Дънов за първи път извежда своите последователи и ученици на лагер край Седемте рилски езера. На 21 септември 1930 г. открива ново течение на своите проповеди, наречено неделни утринни слова, които продължават до април 1944 г. От 1934 г. започва работа върху паневритмията – цикъл от двадесет и осем упражнения, съставени от мелодия, текст и пластични движения. По-късно към нея добавя упражненията Слънчеви лъчи и Пентаграм.
На 27 декември 1944 г. напуска физическия свят.
Освен в България Петър Дънов има свои последователи и в чужбина. Негов голям почитател е модният дизайнер Пако Рабан.