22 декември е денят на зимното слънцестоене

Слънцестоене се наричат два момента в годината, при които наблюдаемите точки на изгрев и залез престават да се движат върху линията на хоризонта. Съответстващите им два дни от годината имат екстремална продължителност, максимум при лятното слънцестоене и минимум – при зимното. Астрономически това съответства на положение на Слънцето по неговия видим път върху небесната сфера, максимално отдалечени от небесния екватор.

Като резултат от наклона на земната ос продължителността на деня и нощта зависят от положението на Земята спрямо Слънцето. На 22 юни Слънцето се движи над тропика на Рака. В северното полукълбо денят е най-дълъг, нощта е най-къса и се говори за лятно слънцестоене. В южното полукълбо денят е най-къс, нощта е най-дълга и е налице зимно слънцестоене. На 22 декември Слънцето е над тропика на Козирога, тогава в северното полукълбо се наблюдава зимно слънцестоене, а в южното – лятно.

Когато еклиптиката пресича небесния екватор, денят и нощта са еднакво дълги. Тези положения на Слънцето се наричат равноденствия.

Слънцестоенето оказва пряко влияние върху дневното слънчево греене, а оттам върху климата. Така на различните слънцестоения съответстват различни моменти от годината, което ги прави важни за календара.

Много от културите по света и почти всички езически религии почитат слънцестоенията и равноденствията като моменти с особено значение. Тогава се устройват едни от основните календарни фестивали и се извършват важни обреди, свързани най-вече със земеделието и плодородието.Най-късият ден и най-дълга нощ в годината традиционно се падат на 21 или 22 декември. Още от времето на примитивните хора този астрологичен феномен има голямо символично значение. Активността на Слънцето в този ден е минимална, а енергията му – изключително мощна. Езотериците предупреждават, че енергията в тези дни оказва голям натиск върху хората.

Древните римляни от 17 до 23 декември почитали бога на земеделието – Сатурн. Тези дни хората спирали всичките си дела, а ученици излизали във ваканция.

Древните германци вярвали, че именно на този ден се е преродил Царят на дъба, който затопля замръзналата земя и дава живот на семената в почвата.

Индийците нарекли зимното слънцестоенеСанкранти. На този ден те палили огньове, пламъкът на които наподобявал лъчите на Слънцето.

Китайците също вярвали, че зимното слънцестоене поражда нов цикъл, така че на този ден те си почивали и сервирали големи софри.

В Шотландия имало традиция да се пуска горящо „колело“, символизиращо слънцестоенето.

• На този ден слънцето изгрява най-ниско над хоризонта.
• Зимното слънцестоене е най-краткият ден в годината, който продължава малко повече от 8 часа.
• От деня на зимното слънцестоене  до 21 юни  денят се увеличава, а нощта намалява.
• В различни години зимното слънцестоене може да настъпи в различни дни.
• По време на слънцестоенето небесното светило почти не променя курса си.
• За много нации зимното слънцестоене е празник, който отбелязва началото на нов живот.

Източник – Интернет