През юни 1921 г. се появява Международната хидрографска организация /IHO (International Hydrographic Organisation, IHO/,, чиято дейност е насочена към координиране на усилията на хидрографските служби на различни страни с цел улесняване на навигацията и повишаване на нейната безопасност.
През 2006-та година с усилията на Международната хидрографска организация се утвърждава Световен ден на водата – 21 юни. Инициативата за създаване на нов международен празник е подкрепена от Общото събрание на ООН.
Хидрологията (наука за водата) е наука за движението, разпределението и качеството на водите по Земята. Специалистите в науката се наричат хидролози.
Клонове на хидрологията са: химическа хидрология, екохидрология, хидрогеология, хидрометеорология и хидроморфология.
Хидрологията изследва детайлно всички видове водни обекти на Земята –реки, езера, блата, морета, океани, ледници и подземни води. Те се разглеждат в своето непрекъснато взаимодействие, обусловено от водния кръговрат. Науката изследва негативното влияние върху водите, изразяващо се основно в замърсяване, изчерпване на водните колектори, построяването на язовири и водноелектрически централи (ВЕЦ).
В повечето случаи хидрологията се смята за дял от природната география.
България, като част от европейската цивилизация, повече от 135 г. чрез Националния институт по метеорология и хидрология, дава своя информационен и научен принос в овладяване и изучаване на проблемите на изменение на климата, времето и водните ресурси.
Главните научни и работодателски центрове за хидролозите в България са: Национален институт по метеорология и хидрология (НИМХ към БАН), Министерство на околната среда и водите (МОСВ) и Софийски университет „Св. Климент Охридски“.