
Въведение на Пресвета Богородица в храма или само краткото Въведение Богородично е един от най-големите християнски празници, почитан е и от двете основни християнски деноминации – Римокатолицизъм и Източноправославие.
Празникът е един от дванадесетте велики празника.
На 21 ноември Църквата чества празника Въведение Богородично. Отбелязваме въвеждането на тригодишната св. Дева Мария в Йерусалимския храм, посветена на Бога от праведните си родители – Йоаким и Ана. Тя остава да живее там, за да се подготви за великото служение, за което е избрана – да стане майка на Богочовека – Господ Иисус Христос.
Събитието се чества още в първите векове, но като голям Богородичен празник се установява през VIII век.
През 1922 г. Българската църква, загрижена за нравственото състояние на децата и младежите, определя този празник да бъде честван като Ден на християнската младеж. По традиция на този ден децата отиват на богослужение, водени от своите учители или заедно със своите родители, и се причестяват. Празникът Въведение Богородично е специален и за православните семейства. След 1947 г. той започва да се отбелязва като Ден на християнското семейство. И макар да е през Рождественския пост, трапезата е празнична.
Най-ранното известие за честването на празника е от края на 1 век. Прави се възпоменателно тържество и цялото християнство празнува Въведение Богородично.
Според православната традиция Въведение Богородично слага началото на Коледните пости и се свързва с настъпващата зима и очакването на църковните тържества около Рождество Христово.
С решение на Светия Синод на Българската православна църква от 1929 г. празникът Въведение Богородично в България се чества и като Ден на християнското семейство и на православната християнска, учаща се младеж.
Семейното ходене на църква на този ден символизира влизането на тригодишната Мария в храма и напомня на бащи и майки за духовните им задължения към децата.
В българските традиции Въведение Богородично се е чествал в много ограничен кръг – само с родителите и ония от децата им, които не са встъпили в брак. Всички те отивали заедно в храма, за да измолят за семейството си здраве и благоволение. След това в дома, събрани около огнището, на чаша вино, топла пита и вкусна гозба, чествали – освен празника Въведение Богородично – и здравата връзка помежду си. Масата оставяли неразтребена, за да дойде Богородица през нощта, да си хапне и да благослови дома.