Плевен прес | Новини и актуална информация Плевен Новини и актуална информация от Плевен, региона, България и света.
Анастасия Димитрова е първата българска светска учителка от епохата на Възраждането.
Анастасия Димитрова – родоначалник на българската девическа просвета. Снимка – Интернет
Родена е в Плевен на 12 май 1815г. Дете на бедни родители, майка ѝ е прислужница в дома на врачанския епископ Агапий. Отначало учи при своята благодетелка, майката на епископа. По-късно продължава образованието си в Калоферския девически манастир (1836 – 1839). Обучава се не само при калугерките, но и при учители като Ботьо Петков, Райно Попович, Брайко Генович. Изучава история, география, аритметика, граматика.
През октомври 1839 г. в килия към църквата “Св. Николай” в Плевен, Анастасия Димитрова открива първото българско девическо училище, а тя самата става първата светска учителка у нас. Някои източници посочват 1840 г., но според по-нови проучвания точната година е 1841г. Веднага училището се изпълва с ученички – двайсетина момичета от града. Първоначално те изписват букви и числа в пясъчни сандъчета, по-късно започват да пишат с калем върху дъсчици намазани с восък. Тъй като по това време няма глобуси, вместо тях се ползва менче, пълно с вода, в което плуват дървени дъсчици с изписани върху тях имената на континентите и държавите.
Църквата „Св. Николай“ в Плевен, в която се е помещавало първото светско девическо училище. Снимка – Интернет
През 1845 г. при Анастасия Димитрова учат около 90 момичета от Плевен, Ловеч, Троян, Търново, Враца и др. Завършилите училището девойки стават учителки или откриват нови взаимни училища в други градове – Свищов, Враца, Ловеч.
Цели 12 години Наставница Анастасия, както започват да я наричат, учителства и полага огромен труд за просветата на жените. Оттегля се от любимото си занимание през 1852г., за да се омъжи. Съпругът ѝ обаче скоро умира и тя отново, с още по-голям устрем, се впуска в нови начинания. Започнала да говори вече за национално пробуждане и свобода, просветителката си навлича гнева на турските власти. Повикана пред тях, тя смело им заявява: “И да ме затворите, и да ме убиете даже, няма да има полза от това, защото народът трябва да учи своя език, да познава своята история и вие не можете да го спрете, той видя вече истината. Ако мене убиете, още по-силно ще се развие народното чувство”. Турците се надсмиват над думите ѝ и оставят “тая луда жена” на свобода.
От мъжа си, който бил лекар, Димитрова усвоява познанията и уменията да лекува някои болести. Помага на много страдащи и болни. Устройва сказки на тема здравна хигиена, кара слушателите си да повтарят това, което е казала и стриктно да изпълняват предписанията.Тя е инициатор на много полезни начинания, чрез които пробужда заспалия дух на българите. Спечелва си заслужен авторитет. Млади и стари, мъже и жени стават на крака, когато уважаваната дама минава по улицата. Домът ѝ постоянно е пълен с посетители, на които дава съвети и поучения.
Пред сградата на Плевенската библиотека „Христо Смирненски“ се намира паметния камък, който пази мястото, където се е намирала родната къща на Анастасия Димитрова. Снимка – Интернет
Повече от половин век Анастасия Димитрова работи за обществото всеотдайно и безкористно. На 70-годишна възраст тя се посвещава в служба на Бога и приема монашеско име Анна. През 1894 г. напуска Плевен и заминава за Йерусалим, където, забравена от всички, дори от тези, за чиято просвета отдава целия си живот, умира през март 1898 г. на 83 години.
Името на видната плевенчанка днес носят улица в родния и град, Средно общообразователно училище и Българско неделно училище в гр.Ретимо на о.Крит, Гърция.
