
Петльовден е автентичен български фолклорен празник. Този обичай е с регионално разпространение. Чества се главно в източна България. Празнува се на 20 януари (нов стил) или на 2 февруари (стар стил).
Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата. На някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а според някои изследователи, е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.
Преди празника къщата се почиства и измазва, а хората се обличат в нови или празнични дрехи. На самия празник се заколва петел, отглеждан специално с тази цел или специално закупен. Коленето става или много рано сутринта, или вечерта. Обикновено жертвената птица се заколва на къщния праг. Петелът се сварява на курбан, който жените раздават („подават“) по съседи и роднини. Петелът се приготвя различно – с ориз, с булгур и др., но трябва да е сварен. Някъде (с. Чубра, с. Градец) се приготвя яхния с лук. Освен курбана от петела, жените замесват и изпичат специална пита, с която също „подават“ за здраве и плодовитост. Някъде (с. Кълново) в къща с момче се „подава“ от бутчетата на петела, а в такава с момиче – от крилата. На това раздаване се гледа с изключителна важност и нищо не бива да го спре. По разказ от с. Скала, млада булка загинала в снежна виелица, защото отишла да „подава“.
В миналото през целия ден на този празник не се работи, а на някои места жените се събират на веселба.