2 февруари – Световен ден на влажните зони и водолюбивите птици

2 февруари е Световен ден на влажните зони и водолюбивите птици. Датата е свързана с подписването на Рамсарската конвенция, чието пълно име е Конвенцията за опазване на влажните зони с международно значение и по-специално, като местообитание на водолюбиви птици.

Впоследствие Договорът разширява своя обхват, за да обхване всички аспекти на опазването на влажните зони и разумното им ползване. По този начин се съчетава опазването на изключително богатото биологично разнообразие на влажните зони с използването на екосистемите, като основен източник на ресурси за местните хора. Няколко страни полагат първите подписи под това международно споразумение на 2 февруари 1971 г. в град Рамсар, Иран. От 1997 г., този ден се чества от международната природозащитна общност, като Световен ден на влажните зони. Конвенцията влиза в сила през 1975 година.

Влажните зони са екосистеми, в които водата е основният фактор, от който зависят екологичните условия и свързаните с тях животни и растения.

Влажните зони са сред най-продуктивните екосистеми на Земята. Те предоставят уникални условия за живот на множество растителни и животински видове.

Тези зони поддържат висока концентрация на безгръбначни, риби, земноводни, влечуги, птици и бозайници. Влажните зони са и ценен източник на много ресурси с икономическа стойност, от които зависи изхранването на милиони хора. Сред основните ползи за човека, осигурявани от нормалното функциониране на влажните зони, са: водоползване, риболов, земеделие, дърводобив, енергиен източник, дивеч, транспорт, други продукти, включително лечебни растения, отдих и туризъм.

Влажните зони са приоритетни за опазване поради факта, че влошаването на състоянието и унищожаването им водят до загиването на огромен брой животински и растителни видове, които се срещат единствено там. Много от тези видове имат не само важна екологична функция, но и съществена икономическа стойност от обществена гледна точка – често прехраната и оцеляването на цели общества традиционно са свързани с използването на ресурсите на влажните зони. Една от по-малко известните, но не по-малко важни ползи от влажните зони е способността им да служат като естествена пречиствателна станция, благодарение на процеса на самопречистване на преминаващите през тях води.

Тези екосистеми приютяват както множество водолюбиви птици, така и много други животински и растителни видове. Като пример за световно застрашени видове могат да се посочат къдроглавият пеликан – емблематична птица за езерото Сребърна, малкият корморан, белооката потапница, тръноопашата потапница, малката белочела гъска, червеногушата гъска и морският орел, както и редица защитени растения: бяла и жълта водна лилия, четирилистна марсилея, дяволски орех, алдрованда и блатно кокиче. Влажните зони формират местообитания с европейска значимост, сред които са лонгозните гори, крайбрежни лагуни, както и някои заливни ливади.

България е представена в списъка на Конвенцията с 11 влажни зони – Атанасовско езеро, Дуранкулашко езеро, Поморийско езеро, Шабленско езеро, езеро „Вая”, езеро „Сребърна”, комплекс „Беленски острови”, остров „Ибиша”, местността „Пода”, комплекс „Ропотамо” и карстов комплекс „Драгоманско блато”. Общата площ на влажните зони у нас е 35 487,2 ха. Рамсарските места са приоритетни за опазване и с инструментите на общоевропейската екологична мрежа Натура 2000.