18-ти април – Велики понеделник от Страстната седмица

За непросветените в думата „страстна” е вложен сексуален подтекст. За тях да кажем, че наименованието на тази седмица идва от старобългарската дума „страсть”, която означава мъка, страдание, мъчение. Това е седмицата, в която християнският месия Иисус Христос извървява пътя от „Осанна” до „Разпни го”. Път, който завършва с приковаването му на Кръста. Път на страданието на душата и тялото, за да бъдат изкупени греховете на всички човеци. Като Син Божий, Той е знаел какво го очаква, но въпреки това смирено извървява страшния път на Спасението.

Страстната седмица започва с Лазаровден.  Денят, в който възкръсва Лазар, лежал в гроба четири дни. Иисус Христос го възкресява и вярата на присъстващите по време на това чудо, става още по-силна. Но чудото на Възкресението довежда и до решението на първосвещениците и фарисеите да убият Христос.

Вход Господен в Ерусалим, в народните представи Връбница, Цветница. В този ден нашият Господ влиза в Йерусалим и е обявен за цар – но в земен смисъл, тъй като много хора по Негово време търсели политически Месия. Християнският Господ е Цар, разбира се, но от различен тип – вечният Цар пророкуван чрез пророк Захарий.

Когато влиза в Божия храм Иисус изгонва от него търговците, лихварите и всички, които търгуват в него.

Иисус Христос е посрещнат с викове „Осанна” /”Слава”/ и палмови клонки. Използването днес на палмови клонки, а в България върбови, показва, че сме готови да приемем Иисус Христос като истински цар и месия, и сме готови да Го следваме – дори до Кръста.

На Велики понеделник се почита паметта на благословения Йосиф, син на патриарх Иаков. Йосиф често се разглежда като предобраз на Христос. Йосиф бил предаден от братята си, хвърлени в яма и продаден в робство от тях. По същия начин, Господ е отхвърлен, предаден от Своите и продаден на смърт.

На Велики понеделник в православните храмове се извършва евангелското четене за  безплодната смокиня, която Христос проклел и изсушил, защото тя не родила плод. Безплодната смоковница е притча за тези, които са чули Божието слово, но не принасят плодове на покаяние и не се покоряват на Словото. Изсъхването на смокинята е свидетелство против тези, които отхвърлят Божието слово и Спасителя. Обаче то е и предупреждение към всички хора, във всички времена, че е важно не само да се слуша Божието Слово, но и да се изпълнява на действие.

Велики понеделник е ден, в който трябва да се замислим за лицемерието и користолюбието.

Смята се, че по време на Страстната седмица, когато свещите ни не угасват, душите на нашите близки се ориентират по пламъка, за да слязат при нас за 40 дни, защото това е време, когато вратата между нашия и техния свят е отворена.

Всеки ден от Страстната седмица християните наричат Велик. По традиция в първия ден от седмицата в българския дом започва голямо Великденско почистване – на дома, на градинките, за да се посрещне предстоящия празник подобаващо.

През всеки от дните на Великата седмица в църквата, в определени часове, се извършва четене на Евангелието и се разказва за различни личности, събития, притчи.