17 януари – Антоновден

Икона на Свети Антоний. Снимка – Интернет.

Антоний Велики  или Свети Антоний е египетски християнски монах – аскет. Смята се за основател на християнското монашество. Той е и първият от т.нар. Пустинни отци.

 Антоний е роден около 251 г. в Кома, близо до Хераклеопол, Среден Египет в семейство на заможни християнски родители копти. Получил добро образование, а възпитанието, с което се сдобил от родителите си, повлияло дълбоко за сформирането на неговите християнски убеждения и светоглед.

Той избягвал светските суети и удоволствия, като се посвещавал на духовни размишления и дейности. Бил на 20 години, когато неговите родители починали. Дори и без техния контрол, той не се поддал на светските изкушения и продължил да следва избрания доброволно от него начин на живот. 

35-годишен той заминал отвъд Нил и заживял в планината при пълно уединение на връх Конзим в близост до Червено море, като зазидал входа на помещението си. Само два пъти годишно му носели хляб, който пускали през покрива. Заради силната му вяра и стоицизъм той бил надарен с чудотворство и прозорливост, а благодарение на него много езичници приели християнството.

Като побеждавал природата си с почти свръхчовешко подвижничество, св. Антоний бил удостоен с дара на чудотворство, прозорливост и лечителство, с което придобил широка известност. При него идвали болни и страдащи хора, с които беседвал с часове. Славата му растяла и дори император Константин го почел с писмо. Отшелниците също се събирали при своя духовен баща и слушали неговите мъдри беседи.

Преподобни Антоний Велики преживял до 105-годишна възраст, запазвайки телесното си здраве и сила. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес, като излязъл в Александрия в открит диспут с еретиците и ги победил. Успехът му е наречен „тържество на християнството“. 

Антоний починал на 17 януари 356 година. По-късно мощите му били открити и тържествено пренесени във Виена.

В българската народна традиция Антоновден (Андо̀новден, Лѐлинден) е празник, който се чества за предпазване от болести.

В българския фолклор св. Антоний и св. Атанас са тясно свързани – смята се, че са двама братя ковачи.

По някои места (Поповско) празниците им се означават с общото название „сладки и медени“. В Пиринско се вярва, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия ден (Атанасовден) тръгват по хората. В Разградско (където празникът е известен и като Лелинден заради табуираното име на чумата – „леля“) има обичай две медени питки да се дават на съседи, роднини и приятели, а трета питка да се оставя на тавана за чумата („за лелята“, за „боля̀та“).

На този ден жените не предат и не плетат, защото се вярва, че ако се убодат, няма да зарасне лесно. Не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“.

Според статистиката на НСИ в периода 2016 – 2020 година Антоновден е един от най-популярните празници, с над 80 хиляди носители на имената Антон, Антония и техните производни.

Именици са Антон, Антонио, Антония (старо римско родово име, означаващо „безценен, неоценим, който няма цена“), Антоана, Антоанела, Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Андуин, Доника, Дончо, Донка, Донна, Дона, Донислав, Тончо, Тоника, Тонка, Тонко, Тоня, Тони, Томас.


 „Изкушенията на Св. Антоний“, средата на 17 век. Давид Тениерс-младши. Снимка – Интернет.

Споделете:

Прочетете също

Централна Северна България с онлайн портал за култура и туризъм „Ела и преживей!“

Снимка – Областна администрация – Плевен Преди няколко седмици бе поставено началото на онлайн регионален …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.