17-ти януари: Почитаме паметта на Св. Антоний Велики

„Огледай обкръжаващите те и знай, че началниците имат власт само над тялото, а не над душата, и винаги помни това в мислите си… Бог е създал душата свободна и самовластна и тя е свободна да постъпи така, както иска – добре или лошо“ – Свети Антоний

св.антоний велики


Антоновден е християнски и български празник, на който се почита паметта на св. Антоний Велики. Чества се на 17-ти януари за предпазване от болести.
Антоний Велики, или Свети Антоний е египетски християнски монах-аскет. Смята се за основател на християнското монашество. Той е и първият от така наречените Пустинни отци.


Антоний е роден около 251 г. в Кома, близо до Хераклеопол, Среден Египет в семейство на заможни християнски родители копти. Получил добро образование, а възпитанието, с което се сдобил от родителите си, повлияло дълбоко за сформирането на неговите християнски убеждения и светоглед. Той избягвал светските суети и удоволствия, като се посвещавал на духовни размишления и дейности. Заради силната му вяра и стоицизъм той бил надарен с чудотворство и прозорливост, а благодарение на него много езичници приели християнството.


Преподобни Антоний Велики преживял до 105-годишна възраст, запазвайки телесното си здраве и сила. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес, като излязъл в Александрия в открит диспут с еретиците и ги победил. Успехът му е наречен „тържество на християнството“.
Антоний починал на 17 януари 356 година. По-късно мощите му били открити и тържествено пренесени във Виена.


Според историята, Св. Антоний Велики прекарал дълги години в тежки изпитания и борба с бесовете сред пустинята. Като побеждавал природата си с почти свръхчовешко подвижничество, Свети Антоний бил удостоен с дара на чудотворство, прозорливост и лечителство, с което придобил широка известност. При него идвали болни и страдащи хора, с които беседвал с часове. Славата му растяла и дори император Константин го почел с писмо. Отшелниците също се събирали при своя духовен баща и слушали неговите мъдри беседи.


В българския фолклор св. Антоний и св. Атанас са тясно свързани – смята се, че са двама братя ковачи. По някои места (Поповско) празниците им се означават с общото название „сладки и медени”. В Пиринско се вярва, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия ден (Атанасовден) тръгват по хората. В Разградско (където празникът е известен и като Лелинден заради табуираното име на чумата – „леля”) има обичай две медени питки да се дават на съседи, роднини и приятели, а трета питка да се оставя на тавана за чумата („за лелята“, за „боля̀та“). На този ден жените не предат и не плетат, защото се вярва, че ако се убодат, няма да зарасне лесно. Не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“.


Именици са Антон, Антонио, Антония (старо римско родово име, означаващо „безценен, неоценим, който няма цена“), Антоана, Антоанела, Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Андуин, Доника, Дончо, Донка, Донна, Донислав, Тончо, Тоника, Тонка, Тонко, Тоня, Тони, Томас

Споделете:

Прочетете също

20241113 124338

Съдии запознават плевенски ученици с българската съдебна система

На 13-ти ноември бе поставено началото на поредицата от лекции, които ще бъдат проведени от …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *