17-ти април – Посрещаме Цветница !

Според евангелските текстове, на този ден Христос влиза на магаре в Йерусалим, където го посрещат вярващите с клонки от маслина и го прославят като месиански цар с възгласи „Осанна“. Предишния ден Христос е върнал към живота мъртвия Лазар и е посрещнат от жителите на Йерусалим като възкресител. Христос отива в храма и с царствена власт изгонва оттам събралите се в двора му продавачи и купувачи на разни стоки и извършва множество изцеления на слепи, хроми и недъгави.
Денят

на влизането на Христос в Йерусалим бележи началото на най-скръбната, но и най-наситената с духовни послания седмица в живота на вярващия християнин. Това е времето, в което Иисус Христос приема страданието и кръстната смърт, за да изкупи греховете на човечеството и чрез своето възкресение от мъртвите да му дари надеждата за спасение и вечен живот.

На службата в храмовете на Цветница християните държат в ръцете си осветени върбови клонки, които заменят палмовите клонки – вайи, сякаш отново посрещат своя Спасител. Осветяването на върбовите клонки се извършва на всенощното бдение в събота вечер. След богослужението християните отнасят осветените върбови клонки в домовете си за здраве и предпазване от болести и зло. Вярва се, че осветената върба има предпазна и възпроизвеждаща сила, затова тя се запазва цяла година пред домашната икона.

Дните след Цветница до Възкресение Христово се наричат Страстна седмица. Тя означава мъка и страдание. Затова на Цветница християнската църква припомня тържественото влизане на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха.

Българската народностна традиция нарича празника Цветница, Цветна неделя, Вая, Куклен ден, Връбница. Цветница е празникът на цветята и на цъфтежа.

На народния празник Връбница се провежда един важен за момичетата обред, наречен Кумичене.

В обредът участват всички моми, които са лазарували на предишния ден. Те се събират заедно на едно място и тръгват към реката, защото кумиченето се провежда само на река. Понякога близо до селото няма река, но колкото и далеч да е реката, момите трябва да отидат до нея.

Кумиченето става с кукла под формата на обреден хляб или с венец от върба. Има и още един вариант, който се прави много рядко – с ладийки (лодки) от папур. Всяка мома, която има “да се кумичи”, трябва да е приготвила специален хляб за случая. Този хляб се нарича кукла, а в някои краища на страната се казва кравай или колак. Върху хлябът кукла се увива тънка тестена пръчка. В единия край в кръгчето се поставят три топчета, които символизират две очи и уста.

Всяка мома отива на реката с този хляб, увит в чист месал (кърпа, с която се завива тестото, за да втаса). Избира се място, където водата тече по-тихо. Там всички девойки със своите бритвички (ножчета) изрязват тънки залъци от хлябовете си. Тези залъци се поставят на късо, плоско дърво (бухалка).

Когато всички залъци са наредени, една от момите натиска бухалката, за да потъне в реката и залъците да заплават. В други райони на страната обичая се провежда с венчета от върба, като всяка мома е оплита предварително свое венче. Когато всички моми се наредят покрай реката, пускат едновременно венчетата, за да се понесат по течението.

Има и вариант с ладийки (лодки) от папур. Всяка мома взема стрък папур и го издълбава като ладийка. Когато отидат на реката, всички пускат ладийките едновременно и гледат чия ще е първа. Чийто залък, венец или ладийка е най-напред от останалите – тази мома се прогласява за кумица (кръстница).

Според народни вярвания, докато не свърши кумиченето, всички се боят, че отнякъде изневиделица може да долети змей и да грабне някоя мома. Но, щом стане ясно коя е кумицата, момите вече не се боят от змея. След това страхът изчезва.

Вече направили обичая, всички моми са щастливи, засмени, викат, скачат… Кумицата върви отпред, а след нея останалите.

Според старите български обичаи имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета. Честит имен ден на всички празнуващи !