164 години от Великденската акция

На 3 април 1860 г. на Великден в цариградската църква Свети Стефан при църковната служба епископ Иларион Макариополски не споменава името на Вселенския гръцки патриарх, впоследствие Българската православна църква се отделя от фанариотската вселенската патриаршия.

Великденската акция, наричана още в популярната литература и Българският Великден, от 3 април 1860 г. е кулминационен момент българо-гръцките отношения и е начало на борбата за църковна независимост

На 3 април 1860 г. по време на тържествената великденска служба във все още дървения български храм „Свети Стефан“ в Цариград епископ Иларион Макариополски не споменава името на вселенския гръцки патриарх и на негово място изрича „всякое епископство православных“, което се произнася само от предстоятел на автокефална църква. Вместо името на вселенския патриарх Кирил VII Константинополски е произнесено това на султана Абдул Меджид I.

По това време суверен на българските земи е османският султан. По този начин канонът формално е спазен и българските духовници не могат да бъдат обвинени в ерес или отлъчени. Така Иларион Макариополски символично отхвърля властта на патриаршията над българското паство.

Великденската акция е предварително замислена от цариградските български църковни дейци и е отговор на неотстъпчивата позиция на Вселенската патриаршия към българските искания.

Исканията са три:

– изборност на архиереи от паството по епархии;
– архиереите да извършват богослужението на родния на паството новобългарски език;
– архиереите да са на фиксирана заплата, за да не могат да се облагодетелстват от служебното си положение за сметка на паството.

Още преди и по време на Кримската война, българите формулират искания за духовна автономност. През 40-те години на века движението прераства в българо-гръцка църковна разпра, тъй като народният будител Неофит Бозвели умира в заточение на Света гора.

На 29 юни 1850 г. църквата на Гърция е призната от Вселенската патриаршия, с който акт новогръцкото просвещение губи светския си характер.

Българският народ има в продължение на векове своя автокефална църква. Вселенският патриарх Самуил Ханджери е обвиняван от българските възрожденци в целенасочена ликвидация на Охридската архиепископия. Историографията е изяснила, че тази историческа теза е в голямата си част недостоверна, обаче послужва като претекст на българските възрожденци и духовни водачи да мотивират паството си срещу Фенер, чиято политика по българския църковен въпрос е недипломатична и в крайна сметка Кирил VII Константинополски става вторият вселенски патриарх след Григорий V Константинополски, който е убит на 18 април 1872 г.

Преди Коледата на предходната календарна година на акцията на Възкресението, се случват няколко други събития:

На 25 октомври 1859 г. княз Никола Богориди поставя основния камък на Желязната българска църква „Свети Стефан“;

На 11 ноември 1859 г. е осветена старата възрожденска църква в Кюстендил, посветена на свети Мина.

Акцията се посреща с ентусиазъм. В много от българските селища населението заставя духовните владици да се отрекат от Цариградската патриаршия и се обръща към Иларион Макариополски като към глава на Българската църква. С Великденската акция българският църковен въпрос навлиза във фазата на борба за признаване на независима българска църква.