157 години от рождението на видния плевенчанин академик Юрдан Трифонов

Юрдан Трифонов Цветков е български филолог, доктор хонорис кауза по славянска филология на Софийския университет (1939), литературен историк и историк.

Навършват се 157 години от рождението на един бележит, но малко известен на съвременните си съграждани плевенчанин Юрдан Трифонов – учен, академик, дарител и голям родолюбец,  историк и фолклорист, който в продължение на 40 години издирва извори и материали за миналото на Плевен. През 1933 г. със съдействието и материалната подкрепа на читалище „Съгласие” и Плевенската община издава своята „История на града Плевен до Освободителната война”, а през 1944 г. дарява на читалище „Съгласие” цялата си библиотека, в която са включени над 600 тома научна литература и около 100 отпечатъка на трудове.  

Родът на бележития академик произхожда от плевенското село Коиловци. Негов баща е Трифон Цветков – Аязмото, майка му е Димана Трифонова, Юрдан е едно от четирите им деца.

Роден през 1864 година в Плевен, където учи в местното килийно и класно училище. Няколко години след Освобождението (1880 г.) продължава образованието си в Петропавловската семинария в Лясковец.   През 1890 г. продължава образованието си във Висшето училище в София, като следва и завършва славянска филология и история. След това  е учител в Първа софийска мъжка гимназия, девическото училище „Мария Луиза“ и във Военното училище.   През 1926 г. напуска учителстването и се отдава изцяло на научна работа. От 1906 г. е действителен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките), секретар (1923 – 1931) и председател (1936 – 1938) на Историко-филологическия клон на БАН. Почетен доктор на Софийския университет (1939).

С упорит труд и любов към науката, без да има възможност да  учи  вън от страната, Юрдан Трифонов изучава класическите езици и се занимава с въпроси от българската история, литература и език, от теорията на словесността и логиката.

Ю. Трифонов написва към 30 научни труда по езикови и литературни въпроси и исторически проблеми.

Архивните му материали са изпълнени със стенографски сигли и знаци, което е причина някои от тях да останат неразчетени.

Жени се за Иванка Гъбенска. Имат двама сина: Трифон (роден през 1895 г.) и Иван (роден на 31 октомври (ст. ст.) 1897 г. в София). Трифон става офицер в Българската войска, впоследствие се издига до генерал и началник на Щаба на войската, през 1945 г. е убит от т. нар. „Народен съд“. Иван завършва Първа софийска мъжка гимназия – полукласически отдел, през 1916 г. Следва химия в Софийския университет от 1919 до 1922 г.; през уч. 1929/30 г. е поканен на научни занятия в Kaiser Wilhelm-Institut für Kohlenforschung в Бреслау, Германия (днес Вроцлав, Полша). Преподава в Софийския университет, от  асистент от 9 март 1922 г до декан на Физико-математическия факултет през учебната 1935/36 г. Един от основателите на Висшето техническо училище в София през 1942 г.

Академик Юрдан Трифонов умира през 1949 година.