153 години от Първия църковно-народен събор

Първият църковно народен събор в Цариград 24 юли 1871

* Обща снимка на делегатите от последното 37-о заседание, 24 юли 1871 г. Автор Паскал Себах.

На 23 февруари 1871 г. в Цариград е свикан Първият църковно-народен събор. Той заседава от 23 февруари до 24 юли 1871 година в Цариград. На своите 37 заседания съборът изработва устава на новооснованата Българска екзархия, но не успява да избере екзарх.

На 13 март 1870 година събрание от 39 от най-видните цариградски българи избира 10 души миряни за членове на Привременния съвет, които заедно с петимата владици, съставляващи Светия синод, поемат управлението на Екзархията и изработването на проектоустава. Съветът и Синодът започват десетмесечно обсъждане на изготвения от Гаврил Кръстевич проектоустав. Проблемни се оказват въпросите за сменяемост или пожизненост на екзарха и за приходите на архиереите.

В края на октомври 1870 година Привременният съвет разпраща до общините „Повода за избиране на представителите“ за църковно-народния събор. Според правилника за изборите общините или църковните настоятелства на казалийските центрове правят списък на кандидатите и всяко селище избира трима от тях за избиратели с вишегласие. Избирателите със заверени с мухтарския печат пълномощни се събират в епархийската столица на събор и с тайно гласуване избират определения за епархията брой представители на събора. Делегатите трябва да пристигнат в столицата през първата половина на януари и трябва да донесат със себе си данни за броя на семействата, църквите, училищата, свещениците и учителите.

Правилата за изборите не са спазвани навсякъде точно и поради закъснения на много от представителите откриването на събора е отлагано няколко пъти

Привременните съвет и синод заедно с пристигналите навреме делегати започват предварителни заседания, на които се обсъждат процедурни въпроси, сред които изработване на Правилник за работата на събора. Решено е Привременното ръководство на Екзархията да има право да участва в събора с пълни права, макар и да не е участвало в изборите.

Основният проблем, обсъждан на Предварителните заседания, е дали е законосъобразно и целесъобразно участието на делегатите от така наречените спорни епархии, неупоменати във фермана. Те не са поканени на събора, но тъй като това предизвиква широки брожения и в епархиите и сред мнозинството от цариградските дейци на 1 януари 1871 година Привременният синод кани делегати и от спорните епархии, които да разяснят положението в тях.

На предварителните заседания Търновско-русенската група около Иларион Макариополски се обявяват против допускането им, тъй като това би подразнило османските власти.

Противоположното мнение защитават Гаврил Кръстевич и Тодор Кусев. Според Кусев македонските българи участват от самото начало в българската църковна борба и имат право на глас по устройството на Екзархията, в която ще влязат:

“Как да не ги приемеш сега като са дошли? Да ги изпъдим ли? Не! Народът ще ни похвали. Те са българи, затова трябва да ги приемем. Самото им дохождане показва, че са българи, и че искат да са българи; ако ни каже някой, че не са българи, ний ще кажем: ето ги, на ги.”

След речите на Кръстевич и Кусев мнозинството се изказват за допускането на спорните делегати, за да може съборът наистина да е общонароден форум.

* Обща снимка на делегатите от последното 37-о заседание, 24 юли 1871 г. Автор Паскал Себах. Участници “ Първи ред от ляво на дясно: 1. Иконом поп Апостол Поликарев от Щип (Кюстендилска епархия), 2. архимандрит Дионисий от Черепишкия манастир (Врачанска епархия), 3. иконом поп Петър К. Арнаудов от Русе (Червенска епископия), 4. епископ Иларион Макариополски (Екзархийски привременен смесен съвет), 5. Марко Балабанов – секретар-писар (Пловдивска епархия), 6. митрополит Панарет Пловдивски (ЕПСС), 7. епископ Иларион Ловчански – председател на Събора (ЕПСС), 8. митрополит Паисий бивш Пловдивски (ЕПСС), 9. Бехчет ефенди – писар на турски (не е участник), 10. архимандрит Виктор Чолаков (Нишка епархия), 11. поп Тодор Илиев Тилков от Струмица (Струмишка епархия), 12. иконом поп Георги Паланецки от Крива паланка (Скопска епархия), 13. монах Рилски от Скопие (не е участник). Втори ред: 14. Георги Г. Груев (Пловдивска епархия), 15. Стефан Петров Стефанов от Бургас (Сливенска епархия), 16. Добри Чинтулов (Сливенска епархия), 17. Георги Гогов (Воденска епархия), 18. Захари Хаджигюров от Самоков (Самоковска епархия), 19. хаджи Мано Стоянов Букурещлиев (Софийска епархия), 20. Димитър Гешов (ЕПСС), 21. хаджи Иванчо Хаджипенчович (ЕПСС), 22. Георги Чалъков (ЕПСС), 23. Гаврил Кръстевич (ЕПСС), 24. д-р Христо Стамболски (ЕПСС), 25. д-р Стоян Чомаков (ЕПСС), 26. хаджи Николи Минчоолу (ЕПСС), 27. Димитраки Теодоров (Димитраки бей) от Тулча (Доростолска епархия), 28. Сава Доброплодни от Силистра (Доростолска епархия), 29. хаджи Господин Славов от Стара Загора (Търновска епархия), 30. Стефан Шопов от Мирково – секретар на епископ Иларион Ловчански (не е участник). Трети ред: 31. Стоян Камбуров (ЕПСС), 32. Константин Шулев (Велешка епархия), 33. Христо Димитров Тодоров от Дупница (Самоковска епархия), 34. Михаил Манчев (Охридска епархия), 35. Тодор Кусевич от Прилеп (Пелагонийска епархия), 36. Никола Михайловски (Търновска епархия), 37. Христо Стоянов (Софийска епархия), 38. Величко Христов от Шумен (Преславска епархия), 39. Никола Първанов (Видинска епархия), 40. Димитър Ангелов (Кюстендилска епархия), 41. Яков Геров (Одринска епархия), 42. Христо Тъпчилещов (ЕПСС), 43. Господин Хаджииванов (Варненска епархия), 44. Стоян Костов (Скопска епархия), 45. Дядо Кръстю – помощник-капукехая на Екзархията (не е участник), 46. Коста Сарафов (Неврокопска епархия).

Споделете:

Прочетете също

IMG 20240417 115910

Две инициативи, насочени към децата, се проведоха в Районен съд – Плевен

Две инициативи, насочени към децата, се проведоха в Районен съд – Плевен днес, 17 април, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *