
На днешния 18 май се навършват 149 години от боя на Ботевата чета при Милин камък, на 463.3 м. височина във Врачанския Балкан.
През целия ден на 18 (30) май 1876 г. Ботевата чета се отбранява на Милин камък от около 200 – 300 черкези и друг башибозук. Те се надяват на помощ от Враца, където очакват да започне въстание, но това не става. Вместо това към Милин камък са изпратени части на редовната османска армия и там оставят костите си около 30 ботеви четници, сред които отец Сава Катрафилов и Давид Тодоров. Загубите на турците са по-големи благодарение на по-благоприятната позиция на четниците. Липсата на вода и път за отстъпление са причината още през нощта останалите четници да се оттеглят на юг към Врачанската планина.
На 19 май във Враца са въведени значителни османски войски и възможността за въстание в града е пресечена, а Ботевата чета се насочва към вътрешността на Стара планина.
Към полунощ срещу 20 май четата достига местността Вола, където се установява, за да пренощува, но скоро е открита от черкези и башибозук и започва сражение, към което по-късно се присъединява и редовна османска войска с две оръдия. То продължава през целия ден, като четата претърпява тежки загуби и остава почти без муниции.
Вечерта на 20 май (1 юни нов стил) след като сражението е затихнало, куршум пронизва Ботев и той умира на място. Точното място на смъртта и въпросът за убиеца на Ботев са предмет на продължителни спорове, но днес преобладава мнението, че това става в подножието на връх Камарата в Стара планина.

Паметникът на Милин камък