145 години от смъртта на Христо Ботев – въпросите остават

Днес, 2 юни, по обяд сирените отново ще завият в памет на една велика саможертва. Тази на 28 – годишен българин, не можещ да понася овчедушното търпение на околните, когато вижда как „турчин бесней над бащино огнище”. Не можещ да понася лицемерието на „патриотите”, които душа дават за свобода, но „не свойта душа братя, а душата на народа”.

Бесен на Европа, която спокойно гледа как „там на една муха изпили кръвта, тука на друга светили маслото”. Мрази тази политическа зима, в която „Светът е кръчма, а ти трябва да плачеш със смях, да се смееш със сълзи и на сън да виждаш лятото на Балканския полуостров”.

Струва ви се прекалено ? И по негово време за повечето българи е било прекалено. Затова пише „Щастлив е, думаш, българският народ, щастливи са грешните в мъката, щастлив съм и аз в своята топла соба.“

И до днес мнозинството предпочита „топлата соба”. В която спокойно се „бори“ срещу неправдите чрез фейсбук.  А този младеж грабва пушката и „на глас тича народен срещу врагът си безверни”.

И пада убит. На 1-ви юни 1876 година. Името му е Христо. Бащиното – Ботьов. Христо Ботев ! Българският Христос, принесъл младостта си в жертва на Свобода, Народ и България !

Да умреш на 28 години, не от болест, не от автомобилна катастрофа, не от инцидент, а от куршум ! При това незнайно от кого дошъл. Да умреш, защото това е твоят начин „силно да любиш и мразиш”. Защото Свободата е твоята любов. А робството – твоята омраза.  

Колко 28-годишни млади мъже биха го направили днес ?!  Днес, когато Свободата на личността и Словото е спорна. Когато собствената ти държава не е свободна да прави своя политика. Когато си роб на самозабравили се бизнесмени, политици и управленци ?

145 години след Неговата смърт, още не сме си отговорили на тези въпроси. Както и на най-страшния – кой уби Ботев ? Колкото и да е срамна версията за убийството му, трябва да я признаем. Защото е най-достоверна. Става дума за заговор, пише Росен Тахов в книгата си „Убийството на Ботев”. Заговор, в дъното на който е първата корупционна схема в нашата история.

Врачанският комитет събира огромни суми за оръжие, изпратени във Влашко. Дейците там не му доставят оръжия, злоупотребяват с парите. Затова Враца не въстава и Ботев в крайна сметка хваща направлението Врачанския балкан, като е искал да спаси четата и да отиде в Сърбия. Поредният гениален военно стратегически ход.

След като Ботев разбира  каква е истината за въстанието, не случайно е искал да отиде в Сърбия и евентуално тези, които са се страхували от едно бъдещо разследване, не са го подкрепили, казва доц. Георги Маринов от Национален съюз „Единение”.

Дали ако днес беше жи,в щеше да търпи захаросаните приказки около паметниците му ? Дали щеше да позира гордо сред венците и цветята около тях ?

Или щеше да хване калъчката и да ни изкрещи едно „А вий, вий сте идиоти”. И щеше да е прав ! Защото тези с словата по протокол, са първите лицемери днес. Защото портретите му висят в кабинети на самозабравили се управници.

И защото всичко написано и направено от него, е за свободолюбивия, съвестен, състрадателен свой събрат. Все още има такива българи и днес – свободолюбиви, съвестни, състрадателни.

Но нямаме Ботев. Да ни запали и поведе. Защото не е важно как си умрял, а как си живял ! А който не е обичал нещо повече от себе си, все едно не е живял ! Ботев е примерът. Да обичаш Свобода и Народ повече от живота си !

След 145 години дали сме проумяли това ? Дали воят на сирените ще ни даде отговор на този въпрос ? Защото само тогава Ботев ще е „жив е той, жив е” ! Жив в сърцата и умовете на днешните българи. Готови да тръгнат по неговия път на саможертвата !

Или ще си останем с едните китки само ?!