Плевен прес | Новини и актуална информация Плевен Новини и актуална информация от Плевен, региона, България и света.
Проф. ВАЛЕНТИН СТАРЧЕВ, ТОМА СПРОСТРАНОВ, БОРИС ХРИСТОВ – СЪЗДАДЕНОТО ОТ ТЯХ ЩЕ КРЕПИ ДУХА НА ПОКОЛЕНИЯ БЪЛГАРИ
Проф. Валентин Старчев е роден е на 14-ти август 1935 година, потомък на известен резбарски род. В началото на 50-те години е спринтьор, състезател в националния отбор по лека атлетика. Заедно с Ангел Колев, Ангел Гавраилов и Михаил Бъчваров е съавтор на 5 национални рекорда в щафетните бягания на 4х100 и 4х400 метра. Старчев има и няколко индивидуални победи на 100 и 200 м, а на 400 м поставя национален рекорд – 48.6 секунди.
През 1959 година завършва Художествената академия в класа на проф. Марко Марков. Става известен с монументалната си пластика. Бил е преподавател във ВИАС, катедра „Рисуване и моделиране” Последователно става доцент, а после професор в Архитектурния факултет на ВИАС. От 1979 година е член на УС на СБХ.
Проф. Старчев е автор на множество скулптурни монументи в страната и чужбина. Композицията „1300 години България” пред НДК предизвика ожесточени дебати преди години. Противници и поддръжници на известната скулптурна композиция водиха словесни битки и организираха подписки. За едните той е символ на героичната 1300 годишна българска история, паметник на славно минало, ценно художествено произведение, което трябва да се съхрани за поколенията. За другите е грозен символ на тоталитаризма и комунизма, на галениците на режима сред творците, на живковизма и манията за величие на комунистите.Софийска община взема решение за премахване на паметника поради започналото му рушене от времето и природата, което крие опасности за хората.
По този повод проф. Старчев казва пред националните медии: „Паметникът пред НДК е паметникът на България. Да се реновира е по-евтино, отколкото да се премахва”.
В крайна сметка монументът е премахнат и на негово място е монтиран мемориалът на Първи и Шести пехотни полкове на Софийската желязна дивизия. Този мемориал е бил премахнат през 1977 година, за да бъде изграден монументът „1300 години България”. Сега отново е възстановен на първоначалното си място.
Другите монументални творби на проф. Старчев и до днес придават красив и естетически вид на архитектурните пространства много градове на България и чужбина. Достатъчно е да споменем Пантеонът в морската градина на Бургас или Братската могила в Плевен. Негови са паметниците на Пенчо Славейков и капитан Петко войвода в Италия.
С произведенията си в областта на монументалната скулптура проф. Старчев завинаги остава част от българската история и изобразително изкуство.
Човекът – радио, както наричат Тома Спространов, е роден на 14-ти август 1941 година в Пловдив. Радио и телевизионен журналист, благодарение на когото в тоталитарно време все пак успявахме да чуем и „упадъчна” западна музика.
Започнал кариерата си през 60те години в радио Пловдив с предаването „По крилете на песента”, той става легенда с предаването „Любопитно петолиние”, което и до днес се излъчва в радио Пловдив. Заради неговото дълголетие Спространов обявява, че ще кандидатства за Книга на рекордите на Гинес, тъй като не е открил музикално радиошоу, което да се е задържало по-дълго в ефир.
От 4-ти януари 1979 година по БНР, програма „Хоризонт”, започва предаването „Пулсиращи ноти” с водещ Тома Спространов. . Замислено като предаване за танцова музика, постепенно „Пулсиращи ноти“ започва да разширява своя диапазон и включва блус, кънтри, рок и всички нови модни течения. Предаването представя новото от българската сцена, премиери на албуми, както и премиери на чуждестранна музика в договори с различните фирми представителки на западните гиганти.
Журналистът-меломан притежава една от най-богатата колекция от плочи, с час от която се разделя, за да помогне на своята колежка и музикална редакторка на „Пулсиращи ноти” – Гергана Лазарова, нуждаеща се от лечение.
Тома Спространов е „виновникът” за откритието Лили Иванова, която започва с репертоара на Рикта Павоне, показан на импресариото ѝ Здравко Радоев. Пак той докарва Тина Търнър в България и тя пее в Летния театър в Пловдив.
Спространов има лични контакти с почти всички световни музикални звезди, между които Стинг, Албано и Ромина Пауър, Джеймс Браун и др. Приятел на всички популярни български естрадни певци, помогнал в изграждането на музикалния им репертоар.
Заради своята богата музикална и журналистическа дейност, с принос в българската култура, Тома Спространов е удостоен със званието „Почетен гражданин на Пловдив”.
Писателят, поет и сценарист Борис Христов е роден на 14-ти август 1945 година в пернишкото село Крапец. През 1970 год. завършва ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий” със специалност „Българска филология”. Известно време работи като учител и журналист. През 1977 година излиза първата му стихосбирка „Вечерен тромпет”.По този повод Радой Ралин казва: :„Непременно притежавайте тези стиховете! Книжка, все едно, няма да си купите. От библиотеките трудно ще ви намерят – къде 5000 библиотеки са се вредили при 1000 тираж? Тогава си вземете една тетрадка от 50 страници и си я препишете тази стихосбирка… Поетът просто те превзема. Откога ни се четеше такъв поет!“. Тодор Колев изпя „Самотният човек”, която и до днес разтърсва душата. Който я има…
Президентът Желю Желев го кани за вицепрезидент, но поетът отказва. През 2010 година с писмо до МС, Борис Христов отказва да получи присъдения му орден „Св. Св.Кирил и Методий” първа степен. Няма друг български писател, който да е отказал орден „Св. Св. Кирил и Методий I степен“, а преди 11 години Борис Христов го направи.
„Като оценявам Вашето признание, уведомявам Ви, че отказвам високото отличие, защото противоречи на моето решение от времето далеч преди промените в България – да не приемам държавни отличия, независимо от това коя политическа сила управлява страната“, написа той в отворено писмо до Министерския съвет.
Напуска София и до момента живее в с. Лещен. Извън приятелския си кръг, не допуска никого до дома си. Не дава интервюта. Защо е избрал този начин на живот, можем само да гадаем. Но се досещаме от написаното в книгата му „Смъртни петна”:„Далеч бе още времето на мъдростта, когато Тилза щеше да открие, че колкото човек расте в очите на околните, толкова по-ниско пада в собствените си очи…“
Като удари с камшик по умове и лица са думите му: „Не лишавайте от радостта да бъде роб този, който не иска да е свободен.“
Затова старата власт го недолюбва, а на новата ѝ е неудобно да го разбере. А и не може.
Който може – да го чете, да търси книгите му или просто да чуе Тодор Колев и „Самотният човек” на Борис Христов.
