137 години от рождението на Димчо Дебелянов – поетът, който умря за България

debelyanov 1

Снимка: Royal Bulgaria in Color

На днешния 28 март се навършват 137 години от рождението на самобитния български поет Димчо Дебелянов. Той е роден на 28 март 1887 г. в Копривщица в семейството на абаджията Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина, в което е най-малкото, шесто дете.

Още като млад се запознава с творчеството на Пушкин и Блок, чете стиховете на Петко Славейков и се запознава с някои от френските символисти. През 1906 г. в списание „Съвременност“ са отпечатани първите публикувани творби на поета: „На таз, която в нощи мълчаливи“, „Когато вишните цъфтяха“ и други, които са подписани, нарочно или в резултат на правописна грешка, с псевдоним, който по-късно ще минава за негово име по рождение Димчо Дебелянов. По това време той е на 19 години и негов кумир е Пенчо Славейков, малко по-късно – и Пейо Яворов.
След

1907 г. Димчо Дебелянов сътрудничи на „Българска сбирка“, „Съвременник“, „Из нов път“, „Оса“ и други издания. В хумористичните издания той печата сатирични творби с псевдоними като Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор и други. През есента на 1907 г. се записва в Юридическия факултет на Софийския университет, следващата година се премества в Историко-филологическия факултет, но следва само две години.

Научава френски, руски, английски език и превежда автори като Шарл Бодлер, Пол Верлен, дори – Уилям Шекспир.

В края на октомври 1912 г. Димчо Дебелянов е мобилизиран в 22-ри пехотен тракийски полк в Самоков. През Балканската война е обикновен войник (редник) в Самоков. От септември 1913 г. е преместен в Школата за запасни офицери в Княжево. Две години по-късно е произведен в чин подпоручик.

В началото на Първата световна война сам настоява да бъде изпратен на фронта, макар че не подлежал на мобилизация, и въпреки предчувствието, че няма да се върне. В 29 януари 1916 г. заминава като доброволец на Македонския фронт с думите: „Аз отивам да изпълня патриотичния си дълг и зная че няма да се върна; ще блесна като звезда и ще угасна“. Там поетът престоява около осем месеца. През нощта на 30 септември ротата, чието командване му е поверено от няколко дни, влиза в сражение с англичаните. Подпоручик Дебелянов пада убит в това сражение на 2 октомври 1916 г., около 10 часа сутринта в боя близо до Горно Караджово (днес Моноклисия), на 29 години и 6 месеца. Погребан е на следващия ден в двора на българската църква в Демирхисар (или Валовища, днес Сидирокастро). За отличия и заслуги през втория период на войната посмъртно е награден с военен орден „За храброст“, IV степен.

През 1931 г. по инициатива на литературния кръг „Живо слово“ костите му са пренесени в родната му Копривщица. По-късно скулпторът Иван Лазаров е поканен да направи паметник на поета. При едно от посещенията си в Копривщица той видял баба Лила Паралеева (изгубила съпруг и син във войните) да седи на прага на портата си – подпряла глава на ръка и унесена в мисли. Това му дало идеята за паметника. Тъй като Лила Паралеева скоро след това починала, скулпторът използва за модел баба Лала Душкова. Скулптурата „Майка“ е поставена на гроба на поета през 1934 г

Споделете:

Прочетете също

2 10

УМБАЛ “Д-р Георги Странски” – Плевен е предпочитана за обучение на студенти, специализанти и стажанти

УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД в Плевен се очертава като модерна и предпочитана база за …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *