130 години от рождението на Димитър Пешев

ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПОЛИТИК СРЕЩУ ТРЕТИЯ РАЙХ

Димитър Пешев е роден в Кюстендил на 25 юни 1894 година. Може би няма нужда изрично да се споменава, че, както огромна част от будните млади българи тогава, прекъсва образованието си, за да се включи във войните през второто десетилетие на миналия век. На него поне не му се налага да се връща от чужбина, тъй като следва право в Софийския университет. Юридическото си образование прилага като съдия в Пловдив и София. През 1935 година се отварят вратите пред политическата кариера на Пешев.

Той е министър на правосъдието в първото правителство на Георги Кьосеиванов.
Дори и днес в неговата биография има момент, който хвърля сянка върху най-добрите му намерения, а именно гласуването „за“ Закона за защита на нацията, който ограничава правата на гражданите от еврейски произход. Обяснението е, че във военновременна обстановка едно отхвърляне би било твърде опасно и дестабилизиращо за България, а последиците му биха имали непредвидим характер.

Със сключването на споразумението Белев-Данекер за депортиране на 20 000 евреи, подписано на 22 февруари 1943 година, са застрашени не само правата на евреите, но и тяхното здраве и живот. Тогава си проличава човеколюбието на Пешев. На 7 март 1943 година започват арестите на кюстендилските евреи, които подготвят тяхната депортация. Делегация, начело с местните общественици Асен Суйчмезов – търговец, Владимир Куртев – революционер от ВМРО, Петър Михалев – народен представител и Иван Момчилов – адвокат, заминава за София, за да информира депутата от региона Димитър Пешев за предстоящото неприемливо събитие.

Мигновената реакция на Пешев осуетява депортация. Заедно с депутати съмишленици навестява министъра на вътрешните работи Петър Габровски с ултиматум да прекрати арестите и да освободи задържаните. Това се случва на 9 март, честван като деня на избавлението.

На 17 март 1943 година Димитър Пешев изпраща протестно писмо до Богдан Филов, под което са се подписали 42-ма депутати. Сред тях целенасочено преобладават прогермански настроените – там фигурира и подписът на Александър Цанков. Целта на Пешев е акцията му да не бъде изтълкувана като антигерманска, което би имало опасни последици за държавата, а просто като израз на несъгласие с конкретната мярка.

За тази смелост, да се опълчи на Третия райх, Димитър Пешев не получава отмъщение от нацистите. Противно на логиката, отмъщението идва от техните врагове. Новата власт не само, че не отдава заслуженото на този човек, но и си приписва заслугите му. До 10 ноември 1989 година личността, която заема неговото място и „обира лаврите“ като основен противник българските евреи да бъдат депортирани и изпратени към гробовете си, е Тодор Живков.

Комунистическата пропаганда хиперболизира ролята на БРП като опозиция на профашисткото монархическо правителство (макар действително да е имало акции, организирани от комунисти в защита на евреите) при приемането на антисемитските закони и защитата на българските граждани от еврейски произход. Междувременно тя осъжда истинския, според тях, виновник Пешев на 15 години затвор.

Потвъждавайки тезата, че никое добро не остава ненаказано, 13 месеца след присъдата, Пешев е освободен. Дали защото през 1935 година задържа смъртните присъди на Дамян Велчев и Кирил Станчев или заради застъпничеството на партийни функционери от еврейски произход, той изживява остатъка от своя живот на свобода. Дори и освободен, Пешев е лишен от елементарни права, които не му позволяват задоволяване на най-обикновени човешки потребности. Отнето му е жилището, няма достъп до храна и пари. Принуден е да заживее при семейството на сестра си и се издържа с $50 месечно, които изселниците от България в Израел му пращат от 1965 година до 1973-та, когато този достоен човек напуска този свят.

Източник – https://bulgarianhistory.org/dimitar-peshev-biografia/