Плевен прес | Новини и актуална информация Плевен Новини и актуална информация от Плевен, региона, България и света.
На 13 ноември светът отбелязва Международния ден на незрящите и Световния ден на добротата. Двата дни са съвместени на една дата не случайно, а защото са свързани по между си. Слепите хора се нуждаят от подкрепата на зрящите, а зрящите добри хора винаги изпитват вътрешна потребност да помагат на нуждаещите се.
Международният ден на слепите хора е обявен от ООН през 1946 г. 13 ноември е рождената дата на френския благородник Валентин Аюи, който полага основите за световното обучение на слепите и основава в Париж първия в света интернат за слепи. Заслугата за въвеждането на белия бастун като отличителен белег и средство за придвижване на незрящите е на французойката Жили Дербемон и в САЩ на Джордж Бонъм. Дългият бял бастун е изобретение на военния психолог Ричард Хувър през 1943 г.
Брайловото писмо (релефно-точковото писмо на Луи Брайл) е въведено през 1906 г. Първите български „говорещи книги” са записани през 1959 г.
Световният ден на добротата се отбелязва всяка година на 13 ноември
На този ден през 1998 г. в Токио се открива първата конференция на Световното движение на добротата, с участието на Австралия, Великобритания, Канада, САЩ, Сингапур, Тайланд и Япония. На конференцията се приема Декларация на добротата. Целта е да се забрави самолюбието, да се помисли за другите около нас, да се забравят расовите, половите и религиозните различия. Всички хора живеят в един свят.
Денят се отбелязва от хора от цял свят, които показват, че може да се замисляме повече за себе си и да направим света по-добро място заради самата доброта. Символът на движението представлява „открито сърце“. Той е дело на френския художник Орел.
През юни 2010 г., Луис Бърфит-Донс и Дейвид Джамили, членове на Движението и хуманитаристи, отбелязват Денят на добротата във Великобритания. Тяхната цел е да се подчертаят добрите дела, извършени в цялата страна. Идеята за доброта е различна при всеки човек – помощ на възрастен човек при пресичане на пътя, правене на комплимент на някого, извършване на доброволческа дейност или почерпка на работното място.
Според изследванията на психолози, колкото повече добри постъпки върши човек, толкова по-щастлив се чувства. Учени са на мнение, че тези, които дават ежедневно израз на своята благодарност, се чувстват много по-добре физически и изпитват вътрешна удовлетвореност и хармония.
Учените от университета в Мичиган (САЩ) констатират, че добрите хора по-малко боледуват и живеят по-дълго. Отбелязват също, че отзивчивите хора живеят средно с около 9 години по-дълго. Когато човек прави нещо добро за другите, неговият мозък изработва по-голямо количество от т. нар. хормони на щастието- ендорфин и серотонин.
За добротата Марк Твен казва, че това е „езикът, който глухите могат да чуят и който слепите могат да видят”.
