Плевен прес | Новини и актуална информация Плевен Новини и актуална информация от Плевен, региона, България и света.
Чернобяла снимка на Васил Друмев (Климент Търновски) Велико Търново 1887. Снимка: Петър Габровски
Васил Друмев е роден около 1840 година в Шумен в семейството на дребен занаятчия. Учи в родния си град от 1847 до 1856 година при известните възрожденски учители Сава Доброплодни и Сава Филаретов. Взема участие в главната роля в побългарената комедия „Михал Мишкоед“ от Доброплодни в първото театрално представление в България. Учителят Доброплодни събужда любов към историята, литературата, театъра и импулсира учениците си за по-високо образование. През 1856 година Васил Друмев става помощник-учител.
През 1858 година Васил Друмев получава стипендия и заминава за Одеса, където учи в Одеската семинария. През лятото на същата година се запознава с надзирателя в пансиона Георги Раковски, който оказва влияние върху учениците с патриотичните си идеи. В Одеса Друмев пише първите си стихове „Светливо слънце ся роди…“ и „Милно и жално към въсток гледа…“, които излизат в „Цариградски вестник“. През 1860 година написва повестта „Нещастна фамилия“, първата на български език. Публикува преводи от и през руски език. През 1862 година участва в създадената от Раковски Първа българска легия в Белград, където се запознава с Васил Левски и Стефан Караджа, но през следващите години променя възгледите си към по-умерено просветителски.
След връщането си в Одеса Друмев пише втората си повест „Ученик и благодетели…“ (1864–1865). През 1865 година завършва семинарията и постъпва в Духовната академия в Киев, която завършва през 1869 година. През 1869 година отива в Галац (Румъния), а след това в Браила, където е учител и директор на българското училище до 1873 година. Заедно с Васил Стоянов, Марин Дринов и други през 1869 година основава Българското книжовно дружество (БКД; днес Българска академия на науките), като става негов действителен член, деловодител и заместник-председател. Той е редактор на периодическо списание на БКД, където публикува статии, критики, научни материали. Обнародва и „Мати Болгария“ и препечатва от вестник „Дунавски лебед“ публикуваното през 1861 година „Житие и страдания грешнаго Софрония“ с интересен предговор и бележки. Сътрудничи също на вестниците „Съветник“ и „Дунавска зора“.
През 1873 г. е ръкоположен в Тулча за йеродякон под името Климент, като от следващата година е епископ Браницки, отговорен за добруджанската част на Доростоло-Червенската епархия. През 1878 година, след Освобождението, става ректор на Петропавловската семинария край Лясковец и остава на този пост до 1884 година.
Климент Браницки се включва активно в политическия живот като един от водачите на Консервативната партия. Той оглавява второто правителство на България от декември 1879 година до април 1880 година.През 1884 година за кратко управлява Софийската епархия, след което става митрополит на Търновската епархия. През 1885 година става първият председател на новосъздадения Български червен кръст, като заема поста до 1887 година.
През август 1886 година Климент Търновски е министър-председател в кабинета, съставен след проруския преврат срещу княз Александър I. Заради проруските си възгледи през 1893 година е заточен в Петропавловския и Гложенския манастир. През 1894 година е освободен и на следващата година участва в делегацията, договорила признаването на княз Фердинанд от Русия.
Климент Търновски умира на 23 юли (10 юли стар стил) 1901 година в София.
