121 г. без капитан Петко войвода

Водил битки с турците, воювал за свободата на българите, съратник на Гарибалди, непрощаващ предателствата към България, пребит до смърт от слугите на властта заради своята честност и безкомпромисност

Петко Киряков Калоянов, по-известен като Капитан Петко войвода е български революционер, посветил живота си на освобождението на беломорските и родопски българи и обединението им с България. Той е роден през 1844 г. в с. Доган хисар, Дедеагачка околия в семейство с девет деца. Едва седемнайсетгодишен, на 6 май 1861 г. хваща хайдушките пътеки и става войвода на седем хайдути, за да отмъсти за смъртта на брат си Матю и братовчеда Вълчо, убити по заповед на местния турски бей. Скоро беят и неговите джелати са ликвидирани. На 16 юни 1861 г. разбиват турската потеря, като убиват двама и раняват още няколко турци. Скоро четата става легендарна.                      

На 6 януари  1863 г. турска потеря от 130 заптиета обгражда четата край кааза Енос, убива двама и пленява останалите ранени четници. Те са хвърлени в затвора Гелибол. Организират бягство, но са заловени отново и са подложени на жестоки инквизиции, без да издават другарите си. Прехвърлени са в затвора в Драма. По пътя отново бягат, но са пленени отново, без Петко Киряков, който сформира  нова чета. Същата година четата води тежки боеве с многобройна потеря на Осман ага при Ксанти и нанася големи поражения на турците. Четата води успешни боеве и край Гюмюрджина.

През 1864 г, българският войвода е привлечен от гърците в борбата им за освобождение. Прелом в живота на войводата е срещата му с  легендарния Джузепе Гарибалди през 1865 г. Двамата организират прочутата „гарибалдийска дружина”(съставена от 220 италианци и 67 българи), която участва в боеве с турците на остров Крит. И тук Петко войвода се проявява като смел и опитен ръководител и спечелва званието”капитан”. Многобройните турски орди удавят в огън и кръв това въстание.

Петко войвода посещава Египет, Франция, Италия, Гърция и Македония, откъдето изпраща възвание към своите сънародници за освобождение на България. От хайдутин той става борец за освобождението на поробената си родина.

През 1869 г. отново събира чета от 82 юнаци, която води битки по българския беломорски бряг – Еноска, Дедеагачка и Кешанска околии. През 1872 г. срещу четата е изпратена турска войска начело с Арап Хасан, която е разбита и Хасан е пленен от Петковата „армия”. Срещу освобождаването му капитан Петко иска и постига освобождаване на всички задържани по затворите българи, негови помагачи и принуждава турската власт да го признае за „самоуправен владетел”, като му плаща „налог” от 6000 златни турски лири.  Българите боготворят народния закрилник и пеят песни за него. А той снове и кръстосва селата, създававайки револционни комитети.  

По време на Руско-турската Освободителна война 1877-78 г. капитан Петко войвода с чета от 300 души води много тежки сражения в Родопите и Беломорието. Участва с четата си и при разгрома на  турските части, водени от английския офицер Сен Клер. Руското командване е във възторг от  подвизите му, за които го награждава с орден за храброст. Отчаян от дадените свидни жертви и решението на Берлинския конгрес, той заминава за Русия, където император Александър II за заслугите му го произвежда  в чин капитан от руската армия и е награден с ордена  за храброст „Георгиевски кръст”. Дарени са му и 160000 декара земя в Киевска губерния, които той продава, завръща се в България и се заселва във гр. Варна.

Капитан Петко войвода

е сред основателите на Одринско емигрантско дружество и Демократическа партия в града. Оклеветен е, че готви атентат срещу Стамболов. При обиск в дома му  кмета Спас Турчев му ограбва всички спестявания, а Петко войвода е хвърлен в тъмница и изтезаван цели 140 дни. Джелатите на Стамболов го смилат от бой, без да има капчица вина! Това е „родната благодарност” за героя и заслугите му! Най-големия му грях е, че е русофил и критикува управлението на Стамболов! Без никакъв свян жандармите по заповед на Турчев, го пребиват жестоко, а единствено турците от Варна му помагат да се съвземе и го почитат, припознавайки борбата му като своя срещу алчните чорбаджии и бейове. На къщата си капитан Петко вдига черно знаме и изрича паметните думи по адрес на управниците: „ТЕ ПОГРЕБАХА БЪЛГАРИЯ!”.                                          

След завръщането си във Варна през 1900 г., смазан духовно и физически, Капитан Петко войвода умира на 7-ми февруари 1900 година, едва на  56 годишна възраст.

В чест на този славен и почитан български герой, в цялата страна и чужбина, са построени над 22 паметника. В съзнанието на всеки българин той остава като символ на честен и безкомпромисен борец за свободата на България, смазан безмилостно от жестоката и алчна монархична власт и нейната родна прислуга! 

Виж още
175 години от рождението на Капитан Петко войвода (фотобиография)