Снимка: Исторически музей, Разлог
На 14 септември – Кръстовден, 1903 г., в Серският революционен окръг на ВМОРО и ВМРО избухва Кръстовденското въстание.
Окръгът e част от структурата на революционната мрежа на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, а впоследствие и на Вътрешната македонска революционна организация. Той включвал Горноджумайски, Мелнишки, Неврокопски, Разложки, Демирхисарски, Серски и Драмски революционен район. В окръга е активна така наречената Серска група, създадена от ръководителя на окръга Яне Сандански и неговите сподвижници. Групата е под силно социалистическо влияние на крайно леви членове на БРСДП, които са активни в нея. Поради това идейните възгледи на дейците в Серско се отличават с ясен анархо-социалистически оттенък и прилагането на революционния терор в по-големи мащаби от обичайните. До смъртта си Сандански бил активен и е ръководил пряко дейността на Серския революционен окръг. Парите на организацията били скрити от Яне Сандански и Тома Радовски в пясъчник над Мелник. Георги Хазнатарски също е знаел за скритата каса.
Според общия план на Христо Матов за предстоящето въстание Трети Серски революционен окръг предава Поройска околия на въстанически окръг „Беласица“, част от Солунски революционен окръг, а Горноджумайски район от Струмишки революционен окръг е разделен и частта между Кресна и Горна Джумая попада в рамките на Серски окръг.
Четвърти въстанически окръг „Пирин“ включва районите – Драмски, Неврокопски, Демирхисарски (Валовищки), Разложки, Мелнишки и Кресненско-Джумайски.
В Серския революционен окръг на 27 септември (14 септември) 1903 г. е обявено така нареченото Кръстовденско въстание. В него освен санданистите участват и върховистки чети. Още на 1 септември 750 четници се събират в местността Гръцка поляна край село Пирин и провеждат съвет на войводите, на който Яне Сандански и Иван Цончев се помиряват. Решено е четите на Петър Дървингов, Дончо Златков и Яне Сандански под водачеството на Йордан Стоянов да действат в Мелнишко, четите на Михаил Чаков и Стоян Мълчанков под водачеството на Димитър Думбалаков да действат в Неврокопско, четите на Христо Танушев, Димитър Зографов, Александър Манов, Владимир Каназирев, Никола Лефтеров, Серафим Парталев, Цветко Бизев, Константин Молеров под водачеството на Анастас Янков да действат в Разложко. Формиран е главен щаб, в който влизат Иван Цончев и Димитър Стефанов като се разполагат в Разложкия регион.