
На 12 януари българските военни разузнавачи отбелязват своя професионален празник, обявен със заповед на военния министър на 11 февруари 1997г.
Служба „Военна информация“, съкратено СВИ, е специална служба в България за водене на военно разузнаване. Тя е част от структурата на Министерството на отбраната.
Тази военна служба и Националната разузнавателна служба са единствените български служби за външно разузнаване. Служба „Военна информация“ е най-старата българска специална служба.
Създадена е с приемането на Закона за устройството на въоръжените сили на Българското княжество, утвърден с Указ № 185 от 15 декември 1891 г. на княз Фердинанд I, като звено към Канцеларията на Министерството на войната за обработване на разузнавателната информация, получавана от българските дипломатически представителства в чужбина. Създаден е първият български орган за осигуряване на военна информация, наречен Учебно бюро. Тогава се поставя началото на изграждането и на апарата на военните аташета.
През 1940 г. Разузнавателната секция става самостоятелен Разузнавателен отдел на Щаба на войската, като задачите му се ограничават само до водене на външно разузнаване.
По времето на социализма работи в тясно сътрудничество със сродните органи за военно разузнаване на останалите страни членки на Организацията на Варшавския договор /военна организация на страните от социалистическия блок/, като се специализира в работата по Турция и Гърция с фокус върху ядреното и химическо въоръжение. За тази цел, следвайки световната практика /прилагана още от Княжество България/, развива мрежа от легални и нелегални резидентури, ползва за прикритие учреждения с представителства и дейност в чужбина: министерства, компании, медии и др.
Политическите промени, настъпили през 1989 г., се отразяват върху военното разузнаване. С отмяната на ръководната роля на БКП в Конституцията на страната е прекратен политическият контрол от БКП и личният състав е деполитизиран . Така военното разузнаване остава единствено под политическия контрол на министъра на отбраната, като продължава професионално да е подчинено на началника на Генералния щаб на Българската армия.
На 12 март 2012 г. министърът на отбраната в съответствие с внесените изменения в Закона за отбраната и въоръжените сили за първи път в историята на службата назначава за неин директор гражданско лице.
Военното разузнаване в продължение на цялата си история успява да задържа и ползва голяма част от своите бавно изграждани и високо специализирани кадри, макар че при радикални политически промени в страната преживява периоди на политически натиск за съкращения и чистки – особено след 9 септември 1944 и след 10 ноември 1989 г.