Плевен прес | Новини и актуална информация Плевен Новини и актуална информация от Плевен, региона, България и света.
Всичките 28 области в България са разделени на общо 265 общини.
Общините са основната административно-териториална единица с местно самоуправление в съвременното административно-териториално деление на България.
Всяка община има определени територия, граници, население, наименование и административен център. Общината включва едно или повече съседни селища, като нейна територия е съвкупност от територията на включените в нея населени места. Общината обикновено носи името на населеното място, което е неин административен център.
Общината възниква като орган на местно самоуправление, изграден на децентралистичния принцип. Води началото си от племенната и семейната общност, изградена върху кръвнородствени връзки.
По време на Първата българска държава (681 – 1018) общината се обособява като отделна административна единица. Начело на общината стои старейшина (представител на селото пред властта), княз или кмет. Със засилването на централистичното начало в българската феодална държава общината попада под контрола на органите на централната власт, на военните, административните и финансовите служители на областите.
През османското владичество общината се запазва, въпреки че загубва функциите си на самостоятелна публичноправна единица. Верският принцип, залегнал в основата на българската община и санкциониран от османската власт, ѝ придава характер на църковно самоуправляващо се тяло. Развитието на социално-икономическите отношения налага издаване на нови политически актове – Гюлхански хатишериф (1839), Хатихумаюн (1856), и вилаетската реформа (Закон за вилаетите от 1864 г.; Закон за администрация на вилаетите от 1870 г.), чрез които българската община се въздига в административна единица. Общината извършва дейност от религиозен и просветен характер – построяване на църкви, откриване на училища и читалища, но превес получава стопанската ѝ дейност по разхвърляне и събиране на данъците, по разпределяне на повинностите (задълженията, тежестите, ангарията) на българското подвластно население и други. Като орган на местното самоуправление общинската управа разполага с правораздавателна компетентност – съгласно нормите на българското обичайно право урежда въпросите относно брака и бракоразвода на православното население, някои въпроси на гражданското, наследственото и семейното право, по-дребни правонарушения и други.
Независимо от централизаторската тенденция, прокарана с вилаетската реформа, стопанската, културно-просветната и правораздавателната дейност на българската община допринася много за съхраняване на българския народностен бит, самосъзнание, култура и традиции.
След Освобождението (1878) Временното руско управление чрез нормативни актове създава административно-териториалното устройство на новата българска държава – Проект за главните основания на гражданското управление в санджаците (губерниите) и окръзите (каазите) в българския край (1877), Инструкция за учредяване на първоначално военно-полицейско управление в завзетия от войските край (1877) и други, с които се възстановява дейността на съществуващите общини и се създават нови общини на основата на изборния принцип.
В съответствие с чл. 3 на Търновската конституция (1879) територията на Княжество България административно се дели на окръжия, околии и общини. Този конституционен принцип се променя със следващи актове (Привременни правила за общинското, градско и селско управление от 1879 г.; Закон за общините и за градското управление, 1882 от г.), чрез които се въвежда институтът на назначавания от централната власт кмет и се премахва принципът на прякото избиране от населението на общинската управа. Със Закона за градските общини (1886) и Закона за селските общини (1886) се възстановява изборността на кметовете, въвежда се колективният принцип в управлението на общините и се разширяват функциите на общинските съвети. С цел да се запазят богатите традиции и известна приемственост в областта на общинското правораздаване наред с функциите на общините от стопанско, финансово, просветно, благоустройствено и санитарно естество се очертават структурата и компетенциите на общинския съд със закони от 1882, 1888, 1934 г.
С Наредбата-закон за селските общини (1934) и Наредбата-закон за градските общини (1934) се слага начало на ново общинско законодателство, с което се регламентира повсеместният контрол на централната власт върху общините – въвежда се институтът на назначавания от централната власт кмет, броят на избираните от населението членове на общинския съвет се намалява за сметка на включените по право, стесняват се компетенциите на общинския съвет и се засилва бюрократичното начало. Създавани са и общински комуни.
Създаването на общините и извършването на промени в тях са уредени чрез Закона за административно-териториалното устройство на Република България, а управлението им – чрез Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Днес, този ден се отбелязва от 11 общини в област Плевен. Най-голямата община в плевенска област е община Плевен, а най-малката е община Пордим.
Населението, което се обслужва от общинските администрации в област Плевен е 226 120.
По повод Деня на общината, община Пордим отправя своя поздрав към жителите на всички населени места от общината с поредица от концерти, които се организират съвместно със СУ „Свети Свети Кирил и Методий“ гр. Пордим.
Нямаме информация за отбелязването на празника в останалите общини в плевенска област.
Честит празник на общинските служители в област Плевен!
