Плевен прес | Новини и актуална информация Плевен Новини и актуална информация от Плевен, региона, България и света.
Свети Власий или Свети Влас е християнски свещенослужител, умъртвен след като е измъчван с побой, с железен дарак /гребен/ и накрая обезглавен по заповед на Лициний, римски император.
В иконографиятаСвети Влас често е изобразяван с един от инструментите при умъртвяването му – железният гребен. Той е лекувал заболявания и проблеми, свързани с гърлото при деца и животни, извършвайки и много чудеса. Православната църква празнува Свети свещеномъченик Власий, епископ Севастийски на 11 февруари. Католическата църква го чества на 3 февруари.
Денят ня Свети Влас се празнува за здравето на впрегатния добитък, главно воловете. Според традиционните представи болестта, която мори воловете, се нарича влас, в нейна чест е и празникът.
Обичайно-празничният комплекс включва редица обредни действия, практики и забрани, чийто общ смисъл е предпазващ. Във всяка къща стопанките замесват и опичат по два обредни хляба. Единият се нарича св. Влас, другия – св. Петка. В същото време мъжете почистват обора, изчесват воловете и ги изкарват на водопой. Хлябовете се прекаждат в обора. От хляба св. Влас слагат в храната на животните; от хляба св. Петка раздават по съседите. Преди да тръгнат, всяка домакиня излиза с опечените хлябове и ги набожда на рогата им. Докато утоляват жаждата си, стопанинът им натопява краваите във водата, след това ги начупва и раздава на добитъка и на присъстващите там мъже, както и на всеки срещнат по пътя обратно към дома. Всичко това се прави за здравето на воловете, да не ги лови болестта влас (особена болест в червата и стомаха им). На този ден воловете не се впрягат, за да не се пресилят.
В Северозападна България “секат влас” на говедата, като замахването със секирата е придружено от мучене. От воловете и козите се взима малко вълна за лек.
На Власовден се спазват някои забрани. Жените не предат, за да не става “влас” в очите им; не месят, за да не “власява” брашното. Мъжете не впрягат волове, защото се вярва, че дори “опасан в девет колана”, волът този ден се разпасва. Празникът се спазва и от овчарите, за да не се раждат “власати”, с груба вълна овце. В Централна България Власовден се празнува и за нивите да не ловят “влас”, т.е. да няма празни класове.
Власовден е тясно свързан с предхождащият го Чуминден /10 февруари, денят на Св. Харалампий, който се е смятал и за Ден на чумата, б.а./. Обредните практики са еднакви: в основата им лежи идеята за омилостивяване чрез житна жертва на болестотворните демони.
