
На 7 април 1916г. в с.Писарово, Плевенско е роден д-р Петър Антонов Дертлиев.
Родът на баща му е от Велес, Вардарска Македония, а на майка му – от Беломорска Тракия.
Петър Дертлиев завършва медицина през 1941 година. Бил е за кратко асистент в катедра Анатомия на Медицинския факултет на Софийския университет. Кариерата му е белязана от политическото преследване, упражнено спрямо него.
Петър Дертлиев, по собствените му думи е „социалдемократ от юноша“. Участвал е в стачки и е заемал открити социални позиции по трибуни. Огромно влияние за формирането на политическите му възгледи и ерудиция изиграват срещите му със социалдемократическите лидери Кръстю Пастухов и Атанас Москов. След като се завръща в България през 1936 г. за да се бори против режима, Атанас Москов създава нелегален Акционен комитет към социалдемократическата партия. Петър Дертлиев веднага се включва в него. Дейността им се състои главно в нелегално печатане на вестници, позиви, апели и др. и тяхното разпространяване. За първи път е арестуван през 1936 година по време на студентска протестна демонстрация за възстановяване на Търновската конституция. По-късно е многократно арестуван за опозиционна дейност срещу безпартийния режим, установен след 1934 година.
След 9 септември 1944 г. е член на комитет на Отечествения фронт в Софийския университет и в Медицинския факултет. Секретар е на Съюза на социалистическата младеж.
През 1946 г. за опозиционна дейност срещу налагащия се комунистически режим е изпратен в лагер „Росица“. Същата година бива избран за народен представител във Великото народно събрание. През 1948 г. депутатският му имунитет е отнет, а Дертлиев бива осъден на десет години затвор „за контрареволюционна дейност“. Излежава ги в лагерите в с. Венчан и Белене, Плевенския затвор, наказателното отделение и в затвора за рецидивисти в Пазарджик. Този период не води до промяна на политическите му убеждения.
След политическите промени от 1989 г., заедно с Атанас Москов стават инициатори за възстановяването на Българската социалдемократическа партия (БСДП). След краткото председателстване на Атанас Москов (1989 – 1990 г.), от 1990 г. Петър Дертлиев оглавява БСДП като неин председател. През 1990 г. е кандидат за президент, но БСП не приема кандидатурата с мотива, че е краен антикомунист. Дертлиев подписва новата конституция и не се съгласява с позицията на 39-те народни представители, напуснали парламента. Изважда БСДП от СДС през 1991 г. и се опитва да създаде политически център, алтернатива на БСП и СДС. Привлича бивши членове на БСП (от СДК „Европа“) в Социалдемократическия съюз към БСДП. Опитва се да сформира силно социалдемократическо ядро, около което да се обедини политическият център, и до голяма степен постига това със създаването на Съвет за сътрудничество с участието на Алтернативната социаллиберална партия, Гражданско обединение за републиката, Зелената партия, ПК Екогласност и др. През 1994 г. е пръв председател на ротационен принцип на Политически съюз Демократична алтернатива за републиката (ДАР). Оттегля се от активна политическа дейност през 1998 г., като остава почетен председател на БСДП. Въпреки силно влошеното си здраве, до последния момент се занимава с политически проблеми.
Умира от рак на 5 ноември 2000 г. в София.
На 23 декември 2016 г. е удостоен посмъртно от президента Росен Плевнелиев с орден „Стара планина“ I степен „за изключително големите му заслуги в борбата за демокрация, свобода и социална справедливост, както и за установяване на гражданско общество в Република България“.