
На днешния 18 юни се навършват 102 години от смъртта на един от най-ярките български поети Христо Измирлиев, или както по-късно сам се нарича – Смирненски. Той издъхва около 06:30 ч. сутринта на 1923 г., малко преди да навърши 25 години. Тялото на Смирненски е изложено в църквата „Свети Крал“ (днес „Света Неделя“) още по пладне същия ден.
По-късно сестра му си спомня:
„Поиска лист да пише, но това си остава последното негово желание“.
БРАТЧЕТАТА НА ГАВРОШ
Ти целия скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят!
Че всяка вечер теменужена
ти виждаш бедните деца
и обидата незаслужена
по изнурените лица.
Съдбата рано ги излъгала,
живота сграбчил ги отвред
и ето ги: стоят на ъгъла,
с прихлупен до очи каскет.
Какво им даваш от разкоша си
ти – толкоз щедър към едни,
а към бездомните Гаврошовци
жесток от ранни младини?
Пред твоите витрини блескави
накуп застават често те
и колко скръб в очите трескави,
и колко мъка се чете!
Но тръгват си те пак одрипани,
с въздишки плахи на уста,
а тез витрини са обсипани
с безброй жадувани неща…
Ти целия скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят!
“Червен смях”, 22 декември 1921