Родена е през 1883 г. с името Габриел Боньор Шанел в долината на Лоара, в градчето Сомюр, в семейството на амбулантен търговец. Има още двама братя и две сестри. Когато е 12-годишна, майка им умира от туберкулоза и скоро след това баща им напуска дома, уж за да си търси по-добра работа, за да може да ги издържа, а всъщност, за да се отърве от тях. Петте деца са пратени в приют за сираци в католически манастир. Там Коко се научава да шие. 18-годишна започва работа като продавачка в магазин за дрехи. А вечер пее в кабаре песните Ko Ko Ri Ko и Qui qu’a vu Coco, откъдето идва прякорът ѝ Коко.
Късметът я измъква от мизерията. В кабарето я забелязва плейбоят Етиен Балсан и тя става негова любовница. Вече може да шие за хоби, започва с шапки. Напуска имението на любовника си, настанява се в парижкия му апартамент и през 1913 г. открива магазин в тоталния център на френската столица. Наемът за него обаче е убийствен и тя се проваля. Но пък се залюбва с доскорошния най-добър приятел на Балсан, британския индустриалец Едуард Капел. Той ѝ дава пари да открие втория си магазин. През 1913 г. Шанел представя първата си дамска спортна колекция в бутика си в Довил – курортната перла на Ламанша.
През 1923 г. Шанел казва пред сп. Harper’s Bazaar, че “изчистеният и семпъл дизайн е ключът към истинската елегантност”. А в центъра на философията на модата трябва да е самото тяло и неговата свобода: “Дадох на жените чувството за свобода, върнах им техните тела… Тела, които бяха потънали под слоеве от дантели, корсети и подплънки заради приумиците на някои дизайнери”. И въздига жарсето от плат за долните класи до висшата мода.
“Лудите двадесети”, както във Франция са наричали 1920-те години, са идеалното време за модата на Шанел – тогава момичетата и жените правят сериозна крачка към независимостта, която държат да подчертават в поведението и дрехите си – от пушенето на цигарета и пиенето на коктейли на обществени места, слушането на джаз и танцуването на чарлстон до обилния грим и козметика и леко мъжкото облекло.
През 1926 г. на корицата на “Вог” се появява малката черна рокля на Шанел. Тази универсална и практична дреха за всички жени е подходяща както като вечерно облекло и за тържествени случаи, така и за деловото всекидневие. И до днес тя е едно от неизбежните дамски облекла.
Тук идва прочутото сако на Шанел, превърнало се в нейна запазена марка, особено след Втората световна война. То е вълнено, без яка, с тесни ръкави, съставени от три части, шевовете са на ръка, има тежки метални копчета и метална верига.
Не по-малка революция в обличането дизайнерката прави, като облича и жените в панталон. Край на многовековната еднополовост на тази дреха.
Друго нейно революционно нововъведение са огромните нанизи от фалшиви перли и камъни. Защото, както казва, безумно е да носиш милиони на врата си, а и целта на бижуто е да показва красотата на жената, не нейното богатство.
А какво е козметиката без Chanel №5, появил се пак в бурните 20-те? Дотогава всички парфюми са били само с един аромат. Шанел първа смесва няколко аромата и този парфюм остава класика и до днес.
Шанел има разнообразни любовни връзки. Смята се, че е имала афера с руския композитор Игор Стравински, не е криела и лесбийски контакти, а в разгара на Втората световна война е любовница на германския аташе и шпионин барон Ханс фон Динклаге. Отървава съд за колаборационизъм, но под натиска на Чърчил, и живее в изгнание в Швейцария до 1953 г. Тогава се връща в Париж и до края на живота си живее в апартамент в хотел “Риц”. През 1954 г., след 20-годишно прекъсване, представя своя нова модна колекция. Французите не могат да ѝ простят, но американците я боготворят. Холивудските студиа работят с нея. Тя облича звезди като Елизабет Тейлър и Одри Хепбърн.
Марката Chanel остава символ на лукс и елегантност. Дизайнери като Карл Лагерфелд и Виржини Виар продължават да развиват визията на Шанел, адаптирайки я към съвременността, но запазвайки нейния уникален дух.
Коко Шанел не се ограничава само с облеклото. През 1921 г. тя навлиза в света на парфюмерията, създавайки легендарния аромат Chanel No. 5. Това е първият синтетичен парфюм в света, съчетаващ над 80 съставки.
Идеята за Chanel No. 5 идва от желанието на Коко да създаде аромат, който да въплъщава модерната жена. Тя работи с парфюмериста Ернест Бо, който създава няколко мостри. Шанел избира петата мостра, оттам и името на парфюма. Chanel се превръща в революция в парфюмерийната индустрия. За разлика от преобладаващите по това време единични цветни аромати, той предлага сложна и абстрактна композиция. Парфюмът бързо става символ на лукс и изтънченост.
Коко Шанел умира на 10-ти януари 1971 г. в хотел „Риц“ в Париж, работейки до последния си ден върху нова колекция. Нейното наследство обаче продължава да живее. Марката Chanel остава символ на лукс и елегантност.
Влиянието на Коко Шанел върху съвременната мода е неоспоримо. Нейните иновации – от използването на жарсе до създаването на малката черна рокля – продължават да вдъхновяват дизайнери по целия свят. Концепцията за удобна, но елегантна мода, която Шанел въвежда, остава актуална и днес. Нейната философия за опростяване на облеклото и фокусиране върху качеството и функционалността, продължава да формира тенденциите в модата.