
На десети март България отбелязва Деня на Холокоста. На този ден преди 63 години е отложена подготвяната депортация на българските евреи, което доведе до спасяването на 50 хиляди души. Хронологията на тези зловещи събития припомня Еми Барух:
– На 1 март 1941 година България се присъединява към коалицията на Оста /военен съюз между страните от Тристранния пакт: Италия, Германия и Япония известен като оста Рим-Берлин-Токио, участвали във Втората световна война, б.а./
– Година по-късно се създава Комисарството по еврейските въпроси, което на 22 февруари 1943 година поема ангажимента да депортира евреите и според подписаното споразумение с Берлин, първата пратка, която трябва да бъде изпратена в лагерите на смъртта включва 20 хиляди души. Според приетия план за действие, ешелоните трябвало да потеглят на 9 март от Кюстендил, където вече са били подготвени складове за събиране на евреите и вагони за тяхната евакуация.
– На 9 март сутринта делегация от Кюстендил, предвождана от подпредседателя на парламента Димитър Пешев се среща с министъра на вътрешните работи Габровски с искане депортацията да бъде отменена. Планът на Пешев успява, защото той намира най-елегантния начин, за да мобилизира мнозина влиятелни личности в българското общество, които не останали безучастни пред онова, което щяло да сполети техните съграждани-евреи.
Много са имената на достойните българи, които реагирали срещу подготвяната депортация. Наред с отделните личности и 44-та народни представители, специално внимание заслужава протестът на Българската православна църква – безпрецедентна за времето реакция срещу преследването на евреите с важни последици в българското общество. Известна е репликата на Пловдивския митрополит Кирил, който заявява, че ако трябва, ще легне на релсите, за да спре ешелоните, отвеждащи българските евреи на Запад.
Ешелоните с българските евреи не заминават. Ешелоните с евреите от Беломорието и Тракия обаче минават през България и отвеждат в лагерите на смъртта 11 343 души. Никой не застана върху релсите, за да ги спре… Така както никой не спира ешелоните, които пътуват към Аушвиц, Майданек и Треблинка от Централна и Западна Европа.
Трябва да се помни и едното, и другото. Защото няма друга европейска държава, изправена пред толкова тежки избори, в която християнски духовни водачи по абсолютно недвусмислен начин да са се обявявали в защита на преследваното еврейско население, така както се случва в България по време на Втората световна война.
Въпреки приносът на Димитър Пешев за спасяването на българските евреи, през 1945 година Народният съд го осъжда на 15 години затвор. За „фашистка дейност и антисемитизъм”. След застъпничеството на евреи, имащи влияние в правителството на БКП, е освободен след 3 месеца.