10 декември – 143 години от Освобождението на Плевен !

ГРИВИШКИЯ РЕДУТ
Превземането на Гривишкия редут. Художник – Н. Дмитриев – Оренбургски.

Плевен падна! Ден велик!

Турска сила съкруши се,

полумесец помрачи се –

няма веч да светне той!

Българийо! Възликувай!

Мир славянски, тържествувай!

              Иван Вазов „Падна Плевен!“

На 10-ти декември Плевен  чества своя официален празник – Ден на признателност към загиналите за неговото освобождение. Датата е свързана с Руско-турската война и битката за освобождението на град Плевен, чието спечелване е от стратегическо значение и фокусира вниманието на световната общественост в продължение на 5 месеца. Големи военни части на двете империи са концентрирани около града. Битката е решаваща за  изхода на войната. На 10 декември 1877 г. Руската армия побеждава и пленява войската на Осман паша. 

 Датата  10 декември е приета за “Ден на признателност на град Плевен към загиналите за неговото освобождение” и се почита годишнината от „Плевенската епопея” – отбелязва се всяка година по Решение на Общинския съвет от 1997 г.

Обсадата на Плевен е най-тежката и продължителна битка в хода на Руско-турската война (1877 – 1878). Западната османска армия задържа в продължение на почти пет месеца град Плевен, обсаден от  Западния руски отряд. Временно е забавено руското настъпление в Тракия. Обсадата на Плевен задържа основното руско настъпление, като в същото време умелата защита на турците впечатлява не само Европа, но и света. При трите атаки на града (юли-септември 1877 г.), разпоредени от ген. Скобелев, руснаците и румънците дават близо 30 000 жертви. Това са колосални загуби, които руският император Александър II решително решава да прекрати и да промени изцяло стратегията за превземането на Плевен. Затова заповядва командването да се поеме от 59-годишния генерал Тотлебен. Той е учил години наред във Франция, Белгия, Холандия и Германия.

На 29 септември 1877 г. ген. Тотлебен поема ръководството по обсадата на Плевен и този избор в значителна степен предопределя благополучния изход за войната, който вече е поставен под съмнение.

Генерал Тотлебен изработва план, който предвижда пълна блокада на армията на Осман паша в Плевен и противодействие на системата от редути – непревземаеми до този момент. По това време турската армия разполага със запаси от жито, като мели брашното в малки воденички по околните рекички и потоци. Ген. Тотлебен разпорежда водите им да бъдат преградени чрез поредица от язове, които в определен момент са верижно разрушени и образувалата се вълна помита воденичките. Така обсадената армия е оставена без храна.

В този критичен момент Осман паша решава да пробие блокадната линия при моста на р. Вит и да се изтегли към София. На 28 ноември (10 декември) Осман паша атакува на фронт от 3 км. Руските части обаче отблъскват атаката, контраатакуват и разбиват Западната османска армия

КАПИТУЛАЦИЯ
Капитулацията на Осман паша. Художник – Н. В. Овечкин.

Руската победа на 28 ноември /10 декември 1877 г./ има решително значение за изхода на войната и Освобождението на България. С падането на града настъпва прелом в полза на Русия. Освобождават се значителни руски сили, които в битката при Шейново и при София в началото на 1878 г. откриват пътя към османската столица Цариград.

На 10 декември русите губят над 1700 души или 1 генерал, 57 офицери и 1659 нисши чина, като повечето са от 3-та гренадирска дивизия. Турските загуби са около 6000 убити и ранени, пленени 10 паши, 128 висши офицери, около 2000 офицери, около 40 000 войници, 77 оръдия и 7 знамена.

През 1977 г. по повод 100-годишнината от освобождението на Плевен, на самото бойно поле, в Скобелев парк музей, е изградена панорама “Плевенска епопея 1877 г.”. Тя е единствен по рода си паметник на Балканския полуостров и един от символите на града.

Днес, 10 декември 2020 година, Денят на признателност към загиналите за Освобождението на Плевен, ще бъде отбелязан единствено с поднасяне на венци и цветя пред Мавзолей – костница „Св. Георги победоносец”, в 12.00 ч. от ръководствата на общинска и областна администрации, Това се прави заради задължителните противоепидемични мерки във връзка с Ковид 19.

Споделете:

Прочетете също

20240620 095711

Община Гулянци изпълнява пореден проект за подобряване на материалната база на социалния патронаж

Стартираха дейностите по проект „Подобряване на материалната база на Домашен социален патронаж гр. Гулянци“, който …

6 Последни коментари

  1. Станев

    Този град трябва да се казва Тотлебен, а не едно малко село! Защото без него войната е щяла да има друг развой и сега щяхме да си носим килимчетата и да търсим в коя посока е Мека.

  2. гьонсурата Спартански

    3 март е Националният ни празник, защото тогава е Освобождението на България от турско робство. А защо тогава 10 декември вече не е официалният празник на Плевен, след като това е денят на Освобождението на града? Ама бил ден на преклонение пред жертвите и смъртта не била повод за празнуване. А Освобождението не е ли? Ами във войната на територията на цяла България не е ли имало жертви, та празнуваме 3 март? И на тази дата се поздравяваме с „Честит празник!“. Ако някой обаче на 10 декември поздрави с „Честит празник!“, веднага бива скастрян, че на този ден трябва да скърбим, а не да празнуваме. А празникът на Плевен бил на 15 май. Само че доста иронично на този ден плевенчани се поздравяват с „Честит сбор!“. Този поздрав остана от времето на Зеленогорски като кмет и Спартански като председател на общинския съвет и мокър печат на Зеленогорски, когато площадът и пешеходната зона се изпълваха с димящи скари, бира и кебапчета, чалга и сергии с гащи и чорапи, досущ като на селски сбор.
    Всъщност няма лошо Плевен да празнува по различни поводи, защо пък да няма и бира, и кебапчета /разбира се, не на площада/, но когато става въпрос за официален празник, според мен той трябва да е на значима дата със значимо за града събитие. И най-добре ще е плевенчани да се произнесат по въпроса в един местен референдум.

  3. Емил Боев

    Аз пък днес няма да пиша нищо друго ,а ще поздравя всички Плевналии със тези песни изпяти за моят велик роден град Плевен https://www.youtube.com/watch?v=Z_Z9Dau4hS0&list=LL&index=117, https://www.youtube.com/watch?v=PZRspqGUZK4&list=LL&index=20 Съпр. народен орк. с рък. Коста Колев.
    През 1957 год. на едно от прослушванията в радио София се явява тридесетгодишната тогава Магдалена Морарова.
    Една от представените песни е “Окол Плевен”.
    Тази песен и другите две “Петруно,пиле шарено и “Седнало е Джоре дос” биват веднага записани.
    За този запис от гр. плоча /”Балкантон” 111/ благодаря на Божидар Симеонов!
    През 1968 год. /дано не греша в годините/ песента “Окол Плевен” е записана с познатия ни пълен https://www.youtube.com/watch?v=9gP6teBIets&list=LL&index=19текст.,

  4. Емил Боев

    Окол Плевен, Окол Плевен,
    Руси сноват – турци гонат.
    Руси го са заградили,
    заградили обсадили.

    Осман паша Осман паша,
    на стол седи книга пише,
    писмо пише до султана:
    – Ой султане наши царю.

    Пратете ми малко войска.
    Че ми войска намалела,
    намалела оголела,
    оголела обосела!

    Че топове изтрошени.
    А султана отговаря:
    – Немам войска да ти прата,
    Нито пушки ни топове.

    Теслим че се сторим ние,
    да превземат Плевен града.
    Русите са силна войска,
    силна войска неброена!

    Магдалена Морарова — Окол Плевен https://www.youtube.com/watch?v=9gP6teBIets&list=LL&index=19

  5. Емил Боев

    https://www.youtube.com/watch?v=9gP6teBIets&list=LL&index=19 Окол Плевен, Окол Плевен,
    Руси сноват – турци гонат.
    Руси го са заградили,
    заградили обсадили.

    Осман паша Осман паша,
    на стол седи книга пише,
    писмо пише до султана:
    – Ой султане наши царю.

    Пратете ми малко войска.
    Че ми войска намалела,
    намалела оголела,
    оголела обосела!

    Че топове изтрошени.
    А султана отговаря:
    – Немам войска да ти прата,
    Нито пушки ни топове.

    Теслим че се сторим ние,
    да превземат Плевен града.
    Русите са силна войска,
    силна войска неброена!

    Магдалена Морарова — Окол Плевен

  6. Галина Вандова

    Песента на Магдалена Морарова е почти точен превод на турски военен марш посветен на Осман паша и обсадата на Плевен. Народното тук е само промяната на темпото и в някаква степен на ладовата система, както и текстовите добавки.
    Песента е много популярна в нашия край, особено в средата на миналия век, когато всяка къща се сдобива с радиоточка, по която от местната поща пускат поздравления за празници на хора от селото.
    Чест за всеки било да го поздравят с тази песен. Всъщност, маршът е в прослава на Осман паша.
    Но като истински балканци, наред с почестите, Високата порта го обвинява в корупция и той е осъден и убит, но това е доста по-късно и по друг повод!
    А сега тази песен, понеже има нещо общо с България, е химн на сдружение на наши преселници в Истанбул. Времена!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *