Плевен падна! Ден велик!
Турска сила съкруши се,
полумесец помрачи се –
няма веч да светне той!
Българийо! Възликувай!
Мир славянски, тържествувай!
Иван Вазов „Падна Плевен!“
На 10-ти декември Плевен чества своя официален празник – Ден на признателност към загиналите за неговото освобождение. Датата е свързана с Руско-турската война и битката за освобождението на град Плевен, чието спечелване е от стратегическо значение и фокусира вниманието на световната общественост в продължение на 5 месеца. Големи военни части на двете империи са концентрирани около града. Битката е решаваща за изхода на войната. На 10 декември 1877 г. Руската армия побеждава и пленява войската на Осман паша.
Датата 10 декември е приета за “Ден на признателност на град Плевен към загиналите за неговото освобождение” и се почита годишнината от „Плевенската епопея” – отбелязва се всяка година по Решение на Общинския съвет от 1997 г.
Обсадата на Плевен е най-тежката и продължителна битка в хода на Руско-турската война (1877 – 1878). Западната османска армия задържа в продължение на почти пет месеца град Плевен, обсаден от Западния руски отряд. Временно е забавено руското настъпление в Тракия. Обсадата на Плевен задържа основното руско настъпление, като в същото време умелата защита на турците впечатлява не само Европа, но и света. При трите атаки на града (юли-септември 1877 г.), разпоредени от ген. Скобелев, руснаците и румънците дават близо 30 000 жертви. Това са колосални загуби, които руският император Александър II решително решава да прекрати и да промени изцяло стратегията за превземането на Плевен. Затова заповядва командването да се поеме от 59-годишния генерал Тотлебен. Той е учил години наред във Франция, Белгия, Холандия и Германия.
На 29 септември 1877 г. ген. Тотлебен поема ръководството по обсадата на Плевен и този избор в значителна степен предопределя благополучния изход за войната, който вече е поставен под съмнение.
Генерал Тотлебен изработва план, който предвижда пълна блокада на армията на Осман паша в Плевен и противодействие на системата от редути – непревземаеми до този момент. По това време турската армия разполага със запаси от жито, като мели брашното в малки воденички по околните рекички и потоци. Ген. Тотлебен разпорежда водите им да бъдат преградени чрез поредица от язове, които в определен момент са верижно разрушени и образувалата се вълна помита воденичките. Така обсадената армия е оставена без храна.
В този критичен момент Осман паша решава да пробие блокадната линия при моста на р. Вит и да се изтегли към София. На 28 ноември (10 декември) Осман паша атакува на фронт от 3 км. Руските части обаче отблъскват атаката, контраатакуват и разбиват Западната османска армия
Руската победа на 28 ноември /10 декември 1877 г./ има решително значение за изхода на войната и Освобождението на България. С падането на града настъпва прелом в полза на Русия. Освобождават се значителни руски сили, които в битката при Шейново и при София в началото на 1878 г. откриват пътя към османската столица Цариград.
На 10 декември русите губят над 1700 души или 1 генерал, 57 офицери и 1659 нисши чина, като повечето са от 3-та гренадирска дивизия. Турските загуби са около 6000 убити и ранени, пленени 10 паши, 128 висши офицери, около 2000 офицери, около 40 000 войници, 77 оръдия и 7 знамена.
През 1977 г. по повод 100-годишнината от освобождението на Плевен, на самото бойно поле, в Скобелев парк музей, е изградена панорама “Плевенска епопея 1877 г.”. Тя е единствен по рода си паметник на Балканския полуостров и един от символите на града.
Днес, 10 декември 2020 година, Денят на признателност към загиналите за Освобождението на Плевен, ще бъде отбелязан единствено с поднасяне на венци и цветя пред Мавзолей – костница „Св. Георги победоносец”, в 12.00 ч. от ръководствата на общинска и областна администрации, Това се прави заради задължителните противоепидемични мерки във връзка с Ковид 19.
Този град трябва да се казва Тотлебен, а не едно малко село! Защото без него войната е щяла да има друг развой и сега щяхме да си носим килимчетата и да търсим в коя посока е Мека.
3 март е Националният ни празник, защото тогава е Освобождението на България от турско робство. А защо тогава 10 декември вече не е официалният празник на Плевен, след като това е денят на Освобождението на града? Ама бил ден на преклонение пред жертвите и смъртта не била повод за празнуване. А Освобождението не е ли? Ами във войната на територията на цяла България не е ли имало жертви, та празнуваме 3 март? И на тази дата се поздравяваме с „Честит празник!“. Ако някой обаче на 10 декември поздрави с „Честит празник!“, веднага бива скастрян, че на този ден трябва да скърбим, а не да празнуваме. А празникът на Плевен бил на 15 май. Само че доста иронично на този ден плевенчани се поздравяват с „Честит сбор!“. Този поздрав остана от времето на Зеленогорски като кмет и Спартански като председател на общинския съвет и мокър печат на Зеленогорски, когато площадът и пешеходната зона се изпълваха с димящи скари, бира и кебапчета, чалга и сергии с гащи и чорапи, досущ като на селски сбор.
Всъщност няма лошо Плевен да празнува по различни поводи, защо пък да няма и бира, и кебапчета /разбира се, не на площада/, но когато става въпрос за официален празник, според мен той трябва да е на значима дата със значимо за града събитие. И най-добре ще е плевенчани да се произнесат по въпроса в един местен референдум.
Аз пък днес няма да пиша нищо друго ,а ще поздравя всички Плевналии със тези песни изпяти за моят велик роден град Плевен https://www.youtube.com/watch?v=Z_Z9Dau4hS0&list=LL&index=117, https://www.youtube.com/watch?v=PZRspqGUZK4&list=LL&index=20 Съпр. народен орк. с рък. Коста Колев.
През 1957 год. на едно от прослушванията в радио София се явява тридесетгодишната тогава Магдалена Морарова.
Една от представените песни е “Окол Плевен”.
Тази песен и другите две “Петруно,пиле шарено и “Седнало е Джоре дос” биват веднага записани.
За този запис от гр. плоча /”Балкантон” 111/ благодаря на Божидар Симеонов!
През 1968 год. /дано не греша в годините/ песента “Окол Плевен” е записана с познатия ни пълен https://www.youtube.com/watch?v=9gP6teBIets&list=LL&index=19текст.,
Окол Плевен, Окол Плевен,
Руси сноват – турци гонат.
Руси го са заградили,
заградили обсадили.
Осман паша Осман паша,
на стол седи книга пише,
писмо пише до султана:
– Ой султане наши царю.
Пратете ми малко войска.
Че ми войска намалела,
намалела оголела,
оголела обосела!
Че топове изтрошени.
А султана отговаря:
– Немам войска да ти прата,
Нито пушки ни топове.
Теслим че се сторим ние,
да превземат Плевен града.
Русите са силна войска,
силна войска неброена!
Магдалена Морарова — Окол Плевен https://www.youtube.com/watch?v=9gP6teBIets&list=LL&index=19
https://www.youtube.com/watch?v=9gP6teBIets&list=LL&index=19 Окол Плевен, Окол Плевен,
Руси сноват – турци гонат.
Руси го са заградили,
заградили обсадили.
Осман паша Осман паша,
на стол седи книга пише,
писмо пише до султана:
– Ой султане наши царю.
Пратете ми малко войска.
Че ми войска намалела,
намалела оголела,
оголела обосела!
Че топове изтрошени.
А султана отговаря:
– Немам войска да ти прата,
Нито пушки ни топове.
Теслим че се сторим ние,
да превземат Плевен града.
Русите са силна войска,
силна войска неброена!
Магдалена Морарова — Окол Плевен
Песента на Магдалена Морарова е почти точен превод на турски военен марш посветен на Осман паша и обсадата на Плевен. Народното тук е само промяната на темпото и в някаква степен на ладовата система, както и текстовите добавки.
Песента е много популярна в нашия край, особено в средата на миналия век, когато всяка къща се сдобива с радиоточка, по която от местната поща пускат поздравления за празници на хора от селото.
Чест за всеки било да го поздравят с тази песен. Всъщност, маршът е в прослава на Осман паша.
Но като истински балканци, наред с почестите, Високата порта го обвинява в корупция и той е осъден и убит, но това е доста по-късно и по друг повод!
А сега тази песен, понеже има нещо общо с България, е химн на сдружение на наши преселници в Истанбул. Времена!