10 декември – Ден на освобождението на Плевен от турско робство

Подвигът на редник Егор Жданов от 1-ва стрелкова рота на 12 Астрахански гренадерски полк, който пленява османско военно знаме на пророка Мохамед край Долна Митрополия

Обсадата на Плевен е най-тежката и продължителна битка в хода на Руско-турската война (1877 – 1878). Западната османска армия задържа в продължение на почти пет месеца град Плевен, обсаден от Западния руски отряд. Временно е забавено руското настъпление в Тракия. Руската победа на 28 ноември/10 декември 1877 г. има решително значение за изхода на войната и Освобождението на България.

На 15 юни 1877 г. Действащата руска армия на Балканския полуостров извършва десант през река Дунав в района на Зимнич-Свищов. Тъй като не разполага с достатъчно сили, турското командване заповядва на Осман паша, командир на Видинския армейски корпус, да се насочи флангово към район Никопол-Плевен-Ловеч. При марша към Никопол към армията му се присъединяват местни гарнизони и корпусът нараства до 13 000 офицери и войници. На 4 юли Западният руски отряд превзема Никопол и по този начин принуждава Осман паша да промени посоката си на движение към Плевен-Ловеч. На 6 юли турските войски нощуват в село Долна Митрополия, а на 7 юли вече са заели удобни позиции около Плевен. В същия ден, но само броени часове по-късно, пристигат и първите руски части.

След неуспеха на третата атака срещу Плевен, Осман паша атакува заетия от румънски части Гривишки редут №1 (Канлътабия). Боевете продължават три дена. Атаката е отбита с помощта на руски части. На 6 септември румънски части атакуват съседния Гривишки редут №2 (Баштабия). Атаката е отбита. Втори път е проведена без успех на 7 октомври.

Румънските загуби са 929 убити и ранени офицери и войници. Турските загуби са неизвестни.

Възелът на войната се затяга след третия неуспешен щурм на Плевен. По всичко изглежда, че от изхода на битката зависи до голяма степен и изходът на цялата война. За справяне със ситуацията е извикан героят от обсадата на Севастопол – генералът от инженерните войски Едуард Тотлебен. Още с пристигането си той заявява „…четвърти щурм на Плевен няма да има“.

Решено е Плевен да бъде напълно блокиран. 

Още през нощта на 28 ноември Осман паша започва да прехвърля войските си на левия бряг на река Вит.

Предвидено е позициите при селата Опанец – Търнене да прикриват по фланговете атаката.

Едва в 8:30 часа от към село Горна Митрополия е изпратен на помощ 10-и Малоросийски пехотен полк. 

Към 14 часа, виждайки безизходното положение, в което се намира, Осман паша нарежда да се развее бял флаг на моста на река Вит. Флагът на няколко пъти ту се вдига, ту се сваля, но накрая е развят. Осман паша изпраща парламентьори и иска да се предаде на онзи, срещу когото се е бил през този ден. Предава сабята си в знак на капитулация последователно на полковник Михаил Черкез и генерал-лейтенант Иван Ганецки. Скоро след това се появява и огромен бял флаг над непристъпните укрепления при село Опанец.

Обсадата на Плевен задържа руско настъпление и забавя войната с пет месеца. С падането на града настъпва прелом в полза на Русия. Освобождават се значителни руски сили, които в Битката при Шейново и при София в началото на 1878 г. откриват пътя към османската столица Цариград.

На 10 декември русите губят над 1700 души или 1 генерал, 57 офицери и 1659 нисши чина, като повечето са от 3-та гренадирска дивизия. Турските загуби са около 6000 убити и ранени, пленени 10 паши, 128 висши офицери, около 2000 офицери, около 40 000 войници, 77 оръдия и 7 знамена. Долната таблица отразява руските загуби в деня на сражението. Впоследствие много от ранените почиват от получените рани и броят на мъртвите достига 18 офицери и 542 нисши чина.

На 10 декември 1977 г., в чест на 100-годишнината от Освобождението на Плевен от османско владичество, е открит музей – панорама „Плевенска епопея 1877“. Изграден е в Скобелевия парк, непосредствено до редута „Кованлък“, където по време на 3-та атака от Обсадата на Плевен се водят едни от най-тежките сражения. Включен е в Стоте национални туристически обекта.

Архитектурното тяло на Панорамата е направено да изглежда повдигнато върху 4 щика, които олицетворяват силата на оръжието, донесло свободата на България. Щиковете носят 4 хоризонтално разположени пръстена, 3 от които символизират 3-те атаки срещу Плевен, а 4-тият пръстен – декоративно-пластичен фриз – символизира блокадата на Плевен.

Малко известен факт е, че веднага след подписването на Санстефанския договор от 1878 г., генерал-лейтенант Иван Ганецки поставя въпроса за направата на паметник в чест на войниците, загинали край село Долна Митрополия. По негова молба и по решение на Плевенски окръг участъкът земя около Копана могила е предоставен като „Безвъзмездна собственост на гренадирите“. През 1881 г. е одобрен проект на паметника, а през 1885 г., след като е завършен, е предвидено да се превози до България.

След Деветоавгустовски преврат в отношенията с Русия настъпва разрив, в резултат на което възниква предложение Паметникът на героите при Плевен да бъде оставен в Москва на площад „Свети Илия“ и на 28 ноември 1887 г., десет години след битката при село Долна Митрополия, е тържествено открит.

Православният параклис-мавзолей „Свети Георги Победоносец” се намира на площад „Възраждане“ в центъра на Плевен.

Проектът на мавзолея е на архитект Пенчо Койчев, а изграждането е възложено на Иван Наумов от Смърдеш. В каменоделските дейности участват и войводите на ВМОРО, прибрали се в България след Илинденското въстание Васил Чакаларов, Пандо Кляшев и Лазар Киселинчев. 

Строителството е завършено през 1907 година.

Построен е в памет на православните войници, загинали при Обсадата на Плевен през 1877 – 1878 година, останките на много от които са погребани в криптата на параклиса. Мавзолеят „Св. Георги Победоносец“ е посветен на падналите при Плевен 31 000 руски и 7500 румънски войници. Построен е през периода 1903 – 1907 г. с доброволно дарени средства от българския народ. Иконостасът и иконите са творби на видните художници Иван Мърквичка и Антон Митов.