10 април – Велики понеделник от Страстната седмица

Ел Греко. „Изгонване на търговците от храма“. /1570 год./

Страстната седмица, наречена още Седмицата на страданията или Велика неделя, е последната седмица от земния живот на Иисус Христос. На старобългарски страст означава страдание. По тази причина дните на Христовите страдания след влизането му в Йерусалим за Пасха до неговата смърт и оплакването му, са наречени страстна седмица.

Всеки ден от тази седмица се нарича велик – Велики понеделник, Велики вторник и така до Велика събота. Според православния календар тази седмица завършва в навечерието на Великден – деня, в който се празнува Христовото възкресение. Седмицата е последната от Великденския пост и на всеки един ден от нея се извършват специални служби от църквата.

Според еврейските вярвания денят завършва със залеза на Слънцето и тогава започва следващият ден.

На Велики понеделник се почита паметта на благословения Йосиф, син на патриарх Иаков. Йосиф често се разглежда като пред образ на Христос. Йосиф бил предаден от братята си, хвърлени в яма и продаден в робство от тях. По същия начин, Господ е отхвърлен, предаден от Своите и продаден на смърт.

На Велики понеделник в православните храмове се извършва евангелското четене за безплодната смокиня, която Христос проклел и изсушил, защото тя не родила плод. Безплодната смоковница е притча за тези, които са чули Божието слово, но не принасят плодове на покаяние и не се покоряват на Словото. Изсъхването на смокинята е свидетелство против тези, които отхвърлят Божието слово и Спасителя. Обаче то е и предупреждение към всички хора, във всички времена, че е важно не само да се слуша Божието Слово, но и да се изпълнява на действие.

Велики понеделник е ден, в който трябва да се замислим за лицемерието и користолюбието.

Смята се, че по време на Страстната седмица, когато свещите ни не угасват, душите на нашите близки се ориентират по пламъка, за да слязат при нас за 40 дни, защото това е време, когато вратата между нашия и техния свят е отворена.

По традиция в първия ден от седмицата в българския дом започва голямо Великденско почистване – на дома, на градинките, за да се посрещне предстоящия празник подобаващо.

През всеки от дните на Великата седмица в църквата, в определени часове, се извършва четене на Евангелието и се разказва за различни личности, събития, притчи.