Последни новини
Начало | Новини | „Читатели не се купуват, читатели се печелят“ – Йосиф Хербст

„Читатели не се купуват, читатели се печелят“ – Йосиф Хербст

Известният български журналист и общественик Йосиф Хербст е роден на 20-ти ноември 1875 година в град Одрин в семейството на заможен евреин преселник от Австро-Унгария след революционните събития от 1848 г. Бащата е инспектор по Хиршовата железница. При строежа на отсечката Вакарел-София се преселва в Княжество България (1879).

Хербст завършва Военното училище в София. Служи в Първи пехотен софийски полк и статистическо-топографското отделение на Министерство на войната на Военното министерство. Работи в редакцията на „Военни известия“. Сътрудничи в български и чужди вестници. В 1908 година работи в „Български търговски вестник“.

По време на управлението на Демократическата партия е директор на печата (1908 – 1911). Заедно с Александър Балабанов и Александър Гиргинов редактира стартиралия неофициален правителствен орган вестник „Време“ (1908)
Участва в Балканската и Междусъюзническата война, където е ранен. Носител е на ордена „За храброст“. Директор на печата, като изпълнява длъжността от 5 декември 1913 г. до 1918 г.
През 1921 година се жени за Виола, дъщеря на политика Петко Каравелов.

След Септемврийското въстание разобличава репресиите на режима на Цанков в публикациите си. При убийството на комуниста Вълчо Иванов през нощта на 12 срещу 13 февруари 1925 г. става свидетел на изхвърлянето на трупа му от извършителите – група офицери, начело с капитан Кочо Стоянов. На следващия ден описва видяното във вестниците си. С това окончателно си спечелва омразата на първото правителство на Демократическия сговор. Йосиф Хербст „безследно изчезва“ по време на априлските събития от 1925 година.

Според полковник доц. д-р Георги Кокеров и след разследване на в. „168 часа“ се установява, че вестникът на Хербст е публикувал предварително новината за атентата на 16 април 1925 г. в църквата „Св. Неделя“ в София, в следобедното издание на вестника „Днес“.

Припомняме неговите изстрадани правила за журналистиката, към които “Плевен прес” неотменимо се придържа. Йосиф Хербст е едно от легендарните имена на родната журналистика, на които ние се възхищаваме. Други такива са Георги Тамбуев, Христо Ботев, Стефан Продев и още, и още… Да четем днес какво са ни казали те преди, за да го помним завинаги!

  1. Почитай Негово Величество Народа – българския народ. И не го предавай.
  2. Пази негово Величество Езика – българския език. И не го мърси.
  3. Отвоювай всеки ден Свободата на Словото от властта и парите, от лъжата и беззаконието, от обществената леност, лековерие и бездуховност, от умствения мързел, лицемерието и невежеството.
  4. Не се кланяй на този, който дръзне да посегне на Свободното Слово, не му служи, не го оправдавай и не го извинявай – който и да е бил той, бил кой бил, каквато и власт да има, колкото и голяма и всесилна да е тази власт.
  5. Никога не плащай със Свободата на Словото, не я унижавай и не я превръщай в разменна монета за някакво съмнително спокойствие или кратковременна слава. Защото който плаща със Свободата си, е роб, роб безусловен. А който плаща за Свободата си, който в живота си не е написал нито една страхлива или малодушна дума, нито една дума под чужда заповед, нито една дума, която да му струва свободата; който стои зад всяка своя дума с целия си живот, той притежава най-големия талант – талантът да бъде свободен.
  6. Не се изкушавай и не се превръщай в куртизанка на властта, в метреса на богатството, в гувернантка на беззаконието; не се ласкай, ако те допуснат в будоара на парите или в слугинската стая на управляващата лъжа. Защото раболепието е срам, а сервилността – порок. И това е най-голямото ти нещастие. И за теб оправдание няма.
  7. Свободата на Словото не се купува, нито продава, не се бои, нито изкушава. Защото Свободата на Словото прелъстена не бива, както и Словото на Свободата поругавано не бива.
  8. Може да имаш всичко – пари, почести и слава, но ако си предал (без значение как, защо и на кого) и ако си продал (без значение срещу какво, за колко и на кого) твоето Свободно Слово – нищо нямаш. Освен самоизмама и самоунижение.
  9. Свободното Слово не се превъзнася, не се гордее, не се самолюбува, зло не мисли, не топи перото в кал и помия, не флиртува с народа и не го лъже, не го презира и не го злоупотребява, не зловредства срещу народ и държава, на неправда не се радва, а на истина.
  10. Не подменяй истината с интрига, позицията – с поза, каузата – с клевета, идеите – с интереси, фактите – с доноси, съмненията – с лозунги, вдъхновението – с лакейство, просвещението – с безпросветност, знанието – с невежество, културата – с безкултурие, паметта – с безпаметност, величието – с позор, светостта – с гавра, честта – с безчестие, достойнството – с мерзост, смелостта – с подлост, морала – с низост, словото – с мръснословие, съвестта – със сводничество, свободата – с подчинение.
  11. Не пиши днес обратното на това, което си писал вчера, защото утре ще пишеш обратното на това, което пишеш днес, и ще бъдеш за посмешище. Не бъди като онези „самозвани апостоли и писатели, които плюха на това, което вчера проповядваха, и проповядват това, което вчера оплюха”.
  12. Не премълчавай злото, „което като олово тежи върху поривите, постъпките, намеренията, мислите, думите”. Защото който премълчи, той ще се опозори.
  13. Не вярвай на тия, дето ти разправят, че на света има обективна статия. „Обективна статия няма, пък и не трябва да има. Само субективната статия е честна, а след това може да бъде добра или лоша.” Защото „безпристрастен, хеле пък безстрастен вестникар, е журналистически евнух”. А всяка власт обича такива журналистически евнуси, за да обслужват нейната харемна политика.
  14. „Вестникът не е венцеплетаческо заведение”, не е машина за печатане на пари, не е политическа слугиня, политическа метреса или политическа проститутка, а обреченост за истината. Тъй както журналистиката не е приятно и престижно прекарване на времето в коридорите на властта, а мисия.
  15. Читателят не е купувач, вестникът не е стока. Читателят е гражданин, читатели не се купуват, читатели се печелят. А вестник без гражданско сърце, вестник, който слуша само гласа на властта, който преправя гласа си според гласа на властта, и на всичко отгоре твърди, че това е гласът на народа – този вестник е мъртъв.
  16. Публицистиката е гражданска позиция – преди всичко и въпреки всичко. „Свободно избрана позиция на свободния човек.” Защото „за свободните хора може и бива да пише само свободният човек”.
  17. Помни – истинският, постоянно действащият парламент в една държава, е нейната журналистика и публицистика.
    (Цитатите са от книгата „Талантът да бъдеш свободен. Избрани творби”, съставител Велислава Дърева)

Прочетете също

Болни и възрастни хора в община Плевен се обгрижват от 12 човека по време на пандемията

Миглена Цанова, организатор дейности по проект “Патронажна грижа”. Снимка – личен архив. От началото на …

3 коментара

  1. Мая Георгиева

    Тия правила дали ги учат във факултета по журналистика? Един евреин да поставя като закон опазването на “Негово величество българския език”! Брилянтен шамар за много днешни писачи по медии!

  2. Недялко мисирката от ПИК

    Според този цитат:

    “Според полковник доц. д-р Георги Кокеров и след разследване на в. „168 часа“ се установява, че вестникът на Хербст е публикувал предварително новината за атентата на 16 април 1925 г. в църквата „Св. Неделя“ в София, в следобедното издание на вестника „Днес“.”

    означава ли и да разбираме ли, че “новината за атентата” е била публикувана още пред избухването на експлозива в църквата, т.е. преди случката? И това, че Йосиф Хербст е бил в контакт с ръководството на Военната организация на БКП или част от нея за да знае и публикува предварително?

  3. Господине „Недялко мисирката от ПИК”, не бихме си правили труда да влизаме в полемика с лице асоцииращо се с „Недялко от ПИК”, ако не ставаше въпрос за Йосиф Хербст, който е наш патрон. Точно „168 часа” да пишат за него, че „тя /статията, б.а./ би била самоубийствено радобличение на издателя Хербст като съучастник на атентаторите”. Все едно да твърдите, че „Плевен прес” е орган на БКП/БСП, щом има за патрон Йосиф Хербст.
    Точно „169 часа” – „великата” прес група, която през 1995 чрез „24 часа” публикува фалшивата партийна книжка на Стефан Софиянски. За тези вестници това е представата за „честна” журналистика. За Йосиф Хербст тя е „Никому в угода, никому напук”.
    Съмняваме се в почтеността на „168 часа” точно толкова, колкото Хербст се „съмнява в комунизма на охолния комунист”.
    И в журналистиката трябва да има хигиена ! Обратното ражда мисирки. С уважение -Правда Маринова – гл. редактор „Плевен прес

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *