Честит празник, деца на една и сто години !

Детството… Остана в едно далечно време, в един далечен град, от когото има само име и спомени…
Новостроящи се блокове, рояци деца, вкус на шекерена пръчица, игра на стражари и апаши, шумни манифестации, разходки в парка “Габера”… и много смях и слънце – такова беше то.
Детството, в което се чувствах защитена на раменете на моя баща и гледах на света от високото. Времето със строгите думи на мама. Дните със сестра ми. Първите мечти. Първите трепети. Първите разочарования. Първите уроци по несправедливост. Първите подозрения, че не всеки възрастен е добър човек…
Погледът ми днес е загубил светлината, защото вече няма първи неща… Но там, зад пердето надзърта, с големите си очи внукът ми! Добро утро бабо!, гали ме гласчето на внучка ми. И ей тук, под лъжичката, ме парва медузата на моето предчувствие: първите неща предстоят! Докато има деца. Мисъл за тях. И чувството, че живеят дори в уморените ни кожи…
Честит празник, деца на една и сто години!