Васильовден или Банго Васил (буквално „Куцият Васил“) се празнува от всички роми в България. Празникът е известен като „Ромската Нова Година“.
Празникът е свързан с няколко ромски легенди. Според първата, Банго Васил е Свети Василий Велики – застъпник и защитник на ромите. Той възстановява моста, по който преминават ромите, след като този мост е бил разрушен от Дявола и така спасява давещите се роми. Според втората легенда Банго Васил е историческа личност, куц овчар, който спасява давещо се ромско дете или приютява бягащ от неприятелите си циганин.
Василица е подчертано семеен празник. При всички ромски групи вечерята на 13 януари играе изключително важна роля и е изпълнена с богата символика. Също при всички ромски групи е задължително от момента, в който започва вечерята до полунощ вратите на къщата да бъдат здраво затворени – никой от семейството не излиза навън, дори в двора и никой външен човек не се допуска да влезе в къщата.
Върху масата се поставят приготвените гозби – сварен петел или гъска, сарми, често с късмети – дрянови пъпки, баница с късмети, богато украсена питка (също много често с късмети) или обреден хляб – кулак, вино, ракия. Обичайно вечерята започва с прикаждане и благославяне на трапезата. Прикаждащият, обикновено това е жената, отправя молитви за късмет, плодородие и щастие. След това членовете на семейството се опрощават, като си целуват взаимно ръка. След опрощаването най-старите вземат богато украсената питка (кулака) и я счупват на две „за да се види на кого късмета ще е по-голям през тази година и ще храни къщата“. След това майката начупва парчета от питката за всички деца. Първата хапка от питата не се изяжда, а се увива и се поставя под възглавницата. Смята се, че сънищата през тази нощ показват какво ще се случи през настъпващата година. Трапезата не се раздига до сутринта – смята се, че това носи берекет.