
На 6-ти януари арменците в България и по света празнуват Коледа. Арменската църква отбелязва в един и същи ден Богоявление и Коледа.
Армения е първата страна, която официално приема християнството и Бъдни вечер /5 януари/ е един от най-големите религиозни празници. Учениците на Христос св. Тадей и св. Вартоломей разпространяват християнската религия през първи век от новата ера. И поради тази причина църквата се нарича Арменска апостолическа православна църква. През 301 г. по времето на св. Григорий Просветител християнството става официална религия в Армения. Бъдни вечер се отбелязва в Армения и от арменците по света на 5 януари, а Коледа на 6 януари.
На Бъдни вечер арменците приготвят ястие, което основно се превежда като княжеска пъстърва. Приготвят традиционен сплетен хляб, оризов пилаф, смокини и нар. За арменците нарът е един от най-разпознаваемите символи на страната. В арменската митология той символизира плодородието и щастието.
На Коледа (6 януари) приготвят агнешко и ориз. Задължително на трапезата присъства и арменското ащуре. В буквален превод ашуре означава „сладка супа”. Прави се от жито, което се вари докато набъбне. Към него се прибавят бадеми, орехи, розова вода, канела и тъмни стафиди
Традиционните арменски коледни десерти са уникални и притежават специално значение.Освен традиционните сушени плодове и ядки, се изработва десерт от орехи, обвит в гроздова желета и окачен на връв. Друго традиционно ястие е пудинг от пшеница с плодове и сушени кайсии.
Според НСИ при преброяването от 2011 година в България арменската общност наброява 6 360 души. Най-голяма е в област Пловдив – 1 570. В област Плевен – 29. Пак по данни на НСИ през 2001-ва година арменците в областта са били 56.
Около 10 милиона арменци са пръснати по света.
В България са известни имената на редица арменски творци – музиканти, актьори и продуценти. Особено значим и приносът на един арменец към българската култура и християнството. Това е Карен Алексанян – създателят на „Двор на кирилицата” в Плиска. Това е един уникален не само за България, но и за света културно-исторически комплекс. Това е един дом на българските букви и тяхната история, на православието и на български творци през епохите.
В българската литература остава недостижимо и до днес стихотворението на Яворов – „Арменци”. Една творба родена от болката към злочестата съдба на арменците по време на геноцида над тях в Османската империя.
Между двата народа – български и арменски времето е установило добри взаимоотношения породени от християнската вяра и сходни исторически събития. Затова на 15 декември 2022 година по инициатива на Посолството на Република Армения в България, в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” се откри „Арменски кът” по повод 30 години от установяването на дипломатически отношения между двете страни.
В този кът има над 70 книги за Армения, арменската история и арменската общност в България, както и български преводи на класическа арменска литература, произведения на български и на българо-арменски писатели.
ЧЕСТИТА КОЛЕДА НА АРМЕНСКАТА ОБЩНОСТ В ПЛЕВЕН И ОБЛАСТТА !