Черешова задушница е, ден в памет на всички починали!

Черешова задушница  е съботният ден преди Петдесетница, втората Задушница за годината.

Вселенска задушница се прави от всички православни църкви по света, а в България се нарича “Черешова” по името на най-популярния плод в това време на годината. На този ден в храмовете се правят заупокойни свети литургии. На задушница камбаната бие траурно – с отмерен удар, да напомни за грижата за мъртвите. Богослужебното правило е по-особено, с усърдни молитви за починалите. Службата е заупокойна, след която, както и на вечерта на предния ден, се прави обща панихида.

След тях в църквите и на гробовете на починалите православни християни се отслужват панахиди за упокой на душите на “отминалите от тоя свят”.

Християните посещават гробовете на близките си, почистват ги, прекадяват, преливат с вода и червено вино, запалват свещ и раздават житото, хляба и първите череши, които са дали името на тази панихида. В църквата се носят череши и сварено жито. Освен житото, наричано още коливо, може да се приготви и раздаде хляб, вино, дребни сладки и соленки.

Всеки съботен ден е ден за възпоминание на покойниците, а задушница преди Петдесетница е нарочен възпоменателен ден. След Възнесението на Господа входът на Царството небесно в невидимия свят – на рая, е отворен. Затова в този ден Църквата усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра – и ще се моли за тях до свършека на света.   

В източното православие в една календарна година има 4 задушници – преди Месни заговезни, след Спасовден, около Димитровден и Архангеловден. На тези поминални дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за „Бог да прости мъртвите души“.