Този град така и не се превърна в бряг на духовност и почит към родените в него български творци. Такива каквито са Любен Дилов-баща и Георги Трифонов. За първия няма дори една табелка на родната му къща, да не говорим за нещо повече. На втория картините му стоят заключени в необитаема стара сграда. Картини, подарени от него приживе, на родния град.
Добре, че неговият приятел Вежди Рашидов не го е забравил и на 12-ти септември откри изложба на Георги Трифонов в Арт галерия „Vejdi”. Показани са 18 от най-характерните живописни творби на известния автор. Ако в Червен бряг не знаят с какво именитият им съгражданин е ИМЕ в националното ни изкуството, то Рашидов ясно го казва при откриване на изложбата: „Георги
Идните поколения и паметта, която трябва да се знае и съхранява! Това е гаранцията за успешно бъдеще не само на един град, но и на една нация. А в Червен бряг расте поколение от 80 деца, които рисуват в Школата по изобразително изкуство. Но си нямат изложбена зала, защото от години направената такава в читалищния комплекс, е пенсионерски клуб. Писахме за това в Четвърти месец общинските съветници в Червен бряг мълчат за подписката на гражданите
Други деца и млади хора от Червен бряг все още влизат в градската библиотека, където трудно ще открият огромното дарение от книги на Любен Дилов-баща. Трудно ще узнаят, че той има бащина къща в града, където е роден. Защото няма кой да им показва и разказва за писателя и художника, от чиито книги и картини могат да научат полезни житейски истини. Включително и тази, за значимостта на творци като Георги Трифонов.
При откриването на изложбата му, Рашидов казва: „Позволявам си на 73 години да кажа, че Гошо е един от най-добрите български рисувачи. След Теофан Сокеров и Георги Трифонов, още не се е родил такъв художник рисувач! Колористи имаме, живописци имаме, но такъв перфектен, чувствителен рисувач, майстор на линията, още не съм видял“.
Ние пък още не сме видели културата и нейните носители да са приоритет за всяка власт. Както и народ, който да е наясно, че „култура е онова, което остава, когато всичко друго е забравено” /Едуард Ерио, френски историк и държавник/. Питаме се дали някога това ще стане манталитет на българина и цел на управниците му?
П.П.: Редакцията изказва благодарност на Арт галерия “Vejdi” за предоставената информация и снимки, както и на художника-скулптор от Червен бряг – Николай Гърков, за оказаното съдействие.