неделя , декември 15 2019
Начало | Новини | Христо Таслаков: Въпреки уродливите явления в живота ни, България е на прав път

Христо Таслаков: Въпреки уродливите явления в живота ни, България е на прав път

Христо Таслаков. Снимка – интернет.

„Плевен прес” покани трима плевенчани: един млад човек, един десен и един ляв политик, да кажат какво е за тях 10-ти ноември. Левият политик отказа, на другите двама поместваме отговорите без редакторска намеса.

10-ти ноември е безспорно една от най-важните дати в новата ни история. Противоречива, възприемана с радост от едни, с омраза от други, но въпреки това значителна. Тя е символ на една от големите промени в българската история. До ден днешен отношението към нея е лакмус за политически и обществени пристрастия. Интересното обаче е, че напоследък, особено сред младото поколение расте дела на тези, на които датата 10-ти ноември не им говори нищо и никога не са я чували. За добро според мен.

Иначе личният ми спомен за този ден е много ярък, помня, че се прибрах от лекции в квартирата. Двама от съквартирантите ми гледаха странно и казаха: “Тодор Живков падна”. Впрочем и двамата учеха в Симеоново и ги разбирах много добре, пред очите им подредения им свят се разпадаше. Седмица по-късно единия от асистентите ни спря упражнението и каза:

– Днес упражнение няма да има, каня всички на нещо много по-важно, на граждански урок на открито.

Така се озовахме с моите колеги на първия демократичен митинг пред храма “АлександърНевски”. Помня, че през цялото време се страхувах, че хората качили се на околните дървета ще изпопадат, заради големия си брой. Помня как слушахме в захлас речите на ораторите и нечуваните до тогава обвинения среща БКП и СССР.

Помня много добре надеждите, мечтите и желанията на хората в този момент. Как всички се надяваха на по-добър живот,  който ще настъпи веднага, или може би най-късно следващата година. Всуе, но пък историята следва своя ход, за съжаление или не, изминалите 30 години са само миг в исторически план и годините на прехода след време ще останат в най-добрия случай само като кратък абзац в многовековната история на България. Лошото е обаче, че точно на нас се падна “честта” да живеем в този времеви отрязък.

10-ти ноември ни донесе още нещо много важно, донесе ни чувство за свобода, достойнство и цивилизационен избор. Даде ни надежда и кураж да се борим за тях. И дори сега да живеем в една много изкривена версия на демокрацията, тя с пъти е по-добра от режима, в който бяхме. А и всичко това, което се случва в момента в България не е наш патент, не се случва само тук. В момента чета “Време секънд хенд” на руската писателка Светлана Алексиевич. Тя просто взима един магнетофон и години наред обикаля Русия и записва, записва разкази и изповеди на обикновените руски хора. И знаете ли, всъщност техните разкази не се различават по нищо от това, което разказват хората у нас. И за внезапно забогателите никаквици, за мафията, за политическата мръсотия, за преобръщането на ценностите, за липсата на ред и дисциплина и т.н. 

Но въпреки всичко, въпреки уродливите явления, които съпътстват живота ни, смятам, че България е на правилен път. Избрал апринадлежността си към европейската цивилизация, демокрацията като обществена уредба, свободата на мислене, пътуване и обменяне на идеи. Факт е, че през тези 30 години държавата се разви неимоверно и развитието ни продължава. А основната причина това да не се случва толкова бързо,за съжаление см есамите ние. В крайна сметка за мен, като човек принадлежащ на дясното политическо пространство пътя, по който се движим няма алтернатива и ще направя всичко възможно да продължим по него.

Прочетете също

Днес е последният ден от Коледния базар в Белене

Днес, 13 декември от 17.00 часа, ще е официалното закриване на тазгодишното издание на Коледния …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *