Начало | Култура | Хамлет от Левски. Представянето на книгата за Парцалев премина с много спомени, любов и почит към таланта му

Хамлет от Левски. Представянето на книгата за Парцалев премина с много спомени, любов и почит към таланта му

Георги Тошев и Татяна Лолова

На 18-ти юни Сатиричният театър – „Алеко Константинов“ в София, събра приятели, колеги и съграждани на неповторимия Парцалев. „За да си спомним…“, както каза Георги Тошев, авторът  на новото литературно бижу – „Георги Парцалев. Хамлет от град Левски“.

Дългогодишни дейци на културата от град Левски, участници във филма, посветен на Георги Парцалев, заедно със съграждани  и кметът на Общината – Любка Александрова, бяха сред официалните гости на премиерата. По-рано същия ден те почетоха паметта на великият актьор, поднасяйки цветя на гроба му.

Гости и участници в събитието бяха Калин Сърменов, Латинка Петрова, Татяна Лолова, Славчо Пеев, Марио Скуркински, Йорданка Стефанова и много млади талантливи актьори. Паметта е жива, дори и след 30 години от смъртта на тъжния клоун от град Левски. Поканите за събитието бяха разграбени за 2 часа, а местата в залата не стигнаха, за да се измери огромната любов и преклонение пред  незабравимия комик, разсмивал едно цяло поколение.

„Това е паметта…И ще продължавам да повтарям, че живеейки във време на безпаметност, да си спомниш, е привилегия. Привилегия на умните, привилегия за чувствителните и благодарните хора. Това, че сте тук е наистина жест на памет към едно артистично дарование, което след като написах тази книга и направих филма, мога да кажа, че е събитие, заяви журналистът  Георги Тоше и допълни:

“Георги Парцалев е събитие за наша малка България. Събитие, като дарование, събитие като етичност и наскоро понеже се наложи да дам доста интервюта се чудех, как да го събера в две думи: автентичен и почтен! Талантливи има много, почтените са по-малко. А моето пътуване из неговият живот, доказа че можеш да съчетаваш и трите. Да бъдеш автентичен в живота и на сцената, да бъдеш талантлив-това е дар с висше, но да бъдеш и почтен е привилегия на силните личности. Няма да ви разказвам книгата.“ 

Той сподели пред публиката, че проектът за книгата и филма е изцяло частна инициатива. Благодари на издателство „Книгомания” и всички които са му помогнали в писането на книгата. Авторът изказа своята  благодарност и на гостите от град Левски:

„Тук има гости от град Левски, заедно с кмета на община Левски, г-жа Любка Александрова, за което благодаря. Някой от тези гости, ще видите  и във филма, който направихме с моя колега и режисьор Димитър Иванов“.                                                                                                                             

Управителят на издателство „Книгомания” Илиян Андонов сподели, че „Георги Парцалев. Хамлет от град Левски” е поредното луксозно издание след тези за Стефан Данаилов, Невена Коканова и Татяна Лолова, реализирано без компромис в полиграфското изпълнение, истинско бижу, което разкрива, че истинският смях минава през сълзите, а истинският успех през болката. Благодарение на историкът Борис Цацов, бъдещият читател  може да види над 200 снимки, някой от които са публикувани за първи път.

Дългогодишната колежка и приятелка на Парцалев- Татяна Лолова, описа „Хамлет от град Левски” така:

“Черна лъскава коса, блестящи тъмни очи, дълги извити мигли, тънки мустачки, стройна фигура – елегантно екстравагантен, сдържан и щедър, чакан, обичан, сияен. Мрачен понякога. Изразителни китки, дълги пръсти-обсипани с пръстени. С фрак и със селски потури. Център на шумни компании. Никога сам, но самотен. Нежен и груб – понякога. Нямаше кътче в България непосетено от него. Малки и големи зали, поляни, стадиони… Глас характерен. Имитиран, но неповторен. Романтичен, ярък, Дон Кихот- мечтаната роля. Мечтаната роля, мечтана – неизиграна и аз бях до него понякога – на сцената и на екрана, на естрадата и в живота на тъжния клоун, който раздаваше смях.”

Журналистът и автор на книгата за Парцалев –Георги Тошев заедно с кметицата на Левски Любка Александрова

Татяна Лолова разказа интересни и комични случки от миналото. В Израел Парцалев е успял да събере враждуващи евреи и палестинци в една зала:

„Била съм с него в Израел, той успя да обедини палестинци и евреи. Нямаше преграда за сърцата на хората, които го гледат. Веднъж отиваме в Израел, първото представление в Израел и гледаме пълна залата с публика и понеже ни каниха евреи Пацо играе, аз играя, двама играем, двама души в публиката полудяват от смях, всички останали така гледат. Оказа се, че ни вози едно момче палестинче, което е учило в България. Но това момче ни возеше и каза – „ Знаете ли какво:

Защо двама души се смеят като луди? Защото това са двама евреи, които са живели в България – български евреи”.

Ма те са по-българи от българите, с такава обич са ни посрещнали, а останалите са палестинци, които никога не са чували една българска дума. И тогава това красиво момче каза. „Искате ли вие да играете, а аз ще превеждам?”. И наистина стана така. Ние играем, той превежда. Двамата умират от смях, мъжът и жената, другите чакат превода и като чуят превода, почват вече луд смях. Прекарахме великолепно, той беше обожаван там. Където е отишъл навсякъде: и в България, и в чужбина.”

Славчо Пеев в своите спомени за Парцалев, засегна темата за критиците и слуховете около смъртта на актьора: „Той беше дарен от Бог, той се виждаше, той се чуваше… Имаше някакви критици, които казаха: „Какъв артист е тоя, бе? Той само с гласа си играе. Никакъв артист не е”. Обаче имаше един режисьор, който се казваше Методи Андонов, велик режисьор, който мислеше как да накара тези хора и всички в България, да бъдат убедени, че Парцалев е един много голям артист. И тогава той направи пиесата „Свинските опашчици”. В нея всички играеха Ненчо и Стоян, и всички, и ние младите, и Парцалев играеше от кора до кора без текст. Той играеше един човек, който помагаше на всички- „ трябва да се направи това, това и това”, до края нямаше текст, всички говореха, остроумен текст беше, народа много хареса пиесата. И накрая на пиесата Жоро Парцалев казваше: „ – Ей това е положението.” И тогава да ви кажа, всички признаха, че той е човек, не само с гласът си, въпреки че гласът му изразяваше невероятно много.

Латинка Петрова: „Много съм се смяла с него, той просто от всичко си правеше шега. Пътувахме за Кюстендил, имахме концерт там, аз шофирах и по осевата линия с велосипед кара човек. Викам “сега отляво ли, отдясно ли да минем” и викам я отдясно. Той пък сви и аз с колата право в нивата. Угар, колата пропадна. Той се държи и вика „Лорке жив съм!” Бе, викам и аз съм жива, ама концерт няма да има. Излязох на пътя и гледам, че минава един камьон с открита каросерия – пълна с цигани. И аз „Спрете! Спрете!” Спря камионът и аз казвам: „Искате ли да видите Парцалев?” и циганите викат „Де го бат Пацо, де го бат Пацо?” Викам: „Ей, го там бат Пацо, заседнал в нивата в колата.” Слязоха и вдигнаха колата, сложиха я на пътя. Това със заповед, това не може по никакъв начин със закон да вземеш любовта на хората и за това и вие сте тук тази вечер.”

Каквито и думи да употребим за Георги Парцалев, пак няма да може да опишем онова, което той носеше в сърцето си и излъчваше. Единствено може да си спомняме, да се усмихваме, да се прекланяме и да обичаме. Така, както ни учеше той…

Текст и снимки: Людмила Стоянова и Павел Генов. Прессъобщение на Община Левски

Прочетете също

Две жени са в болница след сблъсък на товарен влак с автомобил край Гривица

Днес в 14-11 часа в ОДМВР – Плевен е постъпил сигнал за ПТП на ж.п …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *