Ум царува, ум робува, ум тикви бере

На днешния Студентски празник публикуваме статия на студент, започнал първата си работа в „Плевен прес”. Отличник в ГПЧЕ, първи в списъка на приетите студенти в СУ „Климент Охридски” по специалност „Стопанско управление”. Настоящ студент трета година в два университета едновременно. Специалности – политология, стопанско управление.

Позицията на този студент може да е спорна, но е похвална заради смелостта му да заяви личното си усещане за днешната реалност.

Честит празник на Невен Вутев от Плевен и на всички умни, четящи и образовани млади хора !

ГЕРБ номинираха пореден професор за нов премиер. Външен човек. Безспорно – със заслужена титла и дългогодишна практика. Със сигурност с по-тежка визитка от Костадин Ангелов, който за по-малко от 6 години извървява академичния път от доктор до професор. Нещо, за което някои работят над 30 години, други – така и не доживяват. Но това е друга тема.

Бащата на Николай Габровски – проф. д-р Стефан Габровски, е считан за доайена на неврохирургията у нас. Баща и син вероятно са спасили стотици, ако не хиляди животи. Такива са достойнствата и плодовете на лекарската професия. Една силно благородна професия, какъвто прочие е всеки честно полаган труд.

Но титлата и професията не правят човека. Не винаги коват характера му. Още по-малко го подготвят за успешен политик.

Политиката е нещо повече – тя е призвание или “силата да наложиш волята си в даден социален контекст”, както твърди Макс Вебер. Надяваме се проф. Габровски е запознат поне бегло с трудовете на бележития социолог. Защото са фундаментални за попрището, към което се е насочил. Още повече, че наследява обувките на Винету, що се отнася до партията, от която е излъчен.

Политиката е не само силна професионална експертиза. Тя изисква надскачане на служебния дълг, трудовата характеристика и се цели в обществена кауза. Безкористно – не по трудов договор, а по морални убеждения.

Досега да сте чували каквато и да е обществена деятелност от Николай Габровски? Аз поне не съм. Освен случаят от 2021 година, когато в знак на протест, подаде оставката си като зам.-директор на „Пирогов“. Поводът – уволнението на директора Асен Балтов, обвинен в източването на един милион лева от НЗОК.

Какво себеотрицание само! И нито дума от проф. Габровски за 25-те стотинки на час нощен труд, които всяка медицински сестра получава. Нито пък за 2-та лева ваучери за храна, за всяко тяхно дежурство. Дори напротив – позволи си в началото на 2020 да нарече протеста им за по-справедливи заплати “политизиран”. И то в навечерието на немалкото загинали от Ковид медицински сестри по отделенията..

Но пък иначе двамата с Балтов са образовани и с титла на професори. Е, и? Някога Габровски отронил ли е дума за катастрофата в здравеопазването у нас или тепърва ще го преоткрива като новоизлюпен политик?

Въобще все по-видно става, че няма абсолютно нищо общо между това какъв професор, хирург, археолог, инженер си и какъв политик ще бъдеш. Когато от комфорта на зам.-директор на „Пирогов” години наред си толерирал словесните лакърдии на Бойко Борисов, за какъв морален стожер можеш да претендираш? За оцеляване и нагаждачество – да, но интелигентният човек е преди всичко просветен човек с характер. И проявена на време смелост. Иначе – титлите си ги запазете за домашните. Никой не би посмял да ги отнеме. Нито званията на проф. Габровски, нито античните преводи на проф. Анастас Герджиков. Така, както трудовете на Богдан Филов биват изучавани дори през социализма.

 Защото истинската наука е непреходна и не познава вкуса на идеологията. Затова ще помним археолога Филов, докато политикът Филов остава осъден от историята. Закономерно – заради мегаломания и липса на каквато и да е преценка. Напук на титлите му “доктор хонорис кауза” от четири европейски университета.

Професор Габровски, добър професионалист не означава добър политик. Още повече, когато е заложена съдбата на цял народ. Народът не е училище за морал, такъв трябва да се демонстрира през целия живот. За морала на човек се съди по действията му – с какви хора се събира и дали споделя каузите им. /Що се отнася и за Бойко Борисов – също и речника им/. На никого по рождение не пише на челото „гениалност“ или „нищета“, “честност” или “корист”. Гледа се как постъпват.

Когато и ако, разбира се, това ги вълнува… Другата възможност е да са дошли в политиката “да разкешват”. Тогава вече – жалко и за титлите, жалко и за спасените от тях животи.