Тя е млада, умна и талантлива. Доказателство – изложбата „Душа и тяло“.

Място – Къщата на художниците. Времетраене – малко, до края на тази седмица.

За подобни хора не може да се пише безпристрастно. Защото те будят възхищение, емоции, храна за ума и въображението. Разбира се, за тези, които имат сърце за това. За останалите – остава завистта или безразличието.

Тя е Александра Духлинска. Говори за себе си толкова чистосърдечно и скромно, че се питаш как това младо създание се е опазило от бруталността на ежедневието ни.

Чистотата на душата е проектирана и в картините ѝ. 34 на брой, подредени в Къщата на художниците в Плевен. Рисувани през последните 8 години, с различна техника и сюжет, Александра ги е обединила под името „Душа и тяло“. За да подскаже, че когато телесното и духовното са в хармония – тогава светът е прекрасен. Разбира се, усетила е и драмата от вечната битка между тези две начала. Затова 12 от платната са обединени под името „Еклисиаст“. 12 – защото толкова са главите в Свещеното писание.

Рисуваните с молив сюжети са взети от тази мъдра книга не случайно. Черно белият рисунък на молива допълва категоричността на сентенциите от Еклисиаста. Затова вместо име Александра е сложила под тези 12 картини мисъл на Проповедника. Като например: „Както не знаеш как се движи духът, нито как се образуват костите в утробата на непразната, така не знаеш и делата на Бога, който прави всичко“. Или пък: „Думите на мъдрите са като остени“.

За хора като мен, чиято слабост са акварелите, 10-те изложени рисунки са музика за очите и душата. Вижте акварела „Бяла тишина“ и в главата ви ще зазвучи гласът на Жоро Минчев. Или пък „Бреза“ с цялата деликатност, крехкост и в същото време жилавост на дървото. Или „Езерото“-то, както и „Старата църква“, притихнали в спомени и очакване.

Най-трудната техника е акварела и Александра никак не го е обичала в началото. Но точно предизвикателството на това рисуване, както и живота ѝ в красивия Краков /Полша/, и открехват магията на изящния акварел. И тя пробва силите си там, а резултата е повече от впечатляващ.

Като млад творец, тя все още търси своята пътека, затова пробва и пастела като изразно средство, както и смесването на различни техники. И успява в основното – да предаде послание. По отношение на рисунъка – разбира се, че има какво още да доусъвършенства. Важното е, че е наясно със себе си и своите възможности, не ги надценява, но си знае и цената. Затова от изложбата очакванията ѝ са за срещи с по-възрастните от нея художници, за да чуе мнението им и да се вслуша в него. Както и да се види с приятели, съмишленици и непознати, които са дошли на изложбата ѝ от любопитство, но си тръгват с удовлетворение от видяното.

От последните съм и аз. Затова – успех и късмет Александра ! Заслужаваш ги !