Това, което гледаме днес в Парламента не е животоспасяваща операция. Това е аутопсия.

48-о Народно събрание., пленарна зала. Снимка – интернет.

А на тях им е забавно. Смеят се. Пускат по някой майтап. Потупват се приятелски по рамото. Жените кифлеят, а Бачийски пък ходи по бяла ризка, все едно е на плажа в Бургас. Митов си пише в телефона – я с Байдън, я с Boy George. Нинова е в червено, а фонът в пленарна зала все по-абсурдно жълт.

Гняз.

Класикът е мъртъв, но героите му още са тук. Национални предатели с потури Nike, палячовци със стара и отдавна доскучала програма.

Идея? Смисъл? Дълг? Отговорност? WTF? О, Боже! Никой не помни, какво беше това.

Гледах преди дни един камион пълен с живи овце. Животните крещят зловещо и тъжно, наблъскани, сами в своя общ овчи кошмар, а разни деформирани хора си правят селфита с тях. Смеят се. Защото на тях им е забавно.

Христо вика, ще излезем извън политическото. Ще изберем председател върху нови правила. Какви, бе, Ице? Кой е с най-дълъг нос? Кой е най-дребен сред дребните? Или може би, кой е най-нагъл сред наглите? Е, на това вече и аз му викам “конкурентна среда”.

Народът е виновен, вика пък някой от дъното. Глас ли бе това или ехо? Ехо от една напълно умряла територия. В която дори споменът за смисъл е отдавна мъртъв.

И накрая. За да е ясно. Това, което всички ние гледаме днес, не е животоспасяваща операция. Това е аутопсия. Нашата. Лична аутопсия.

Автор – Васил Петев, фейсбук.

Споделете:

Прочетете също

3 декември – Международен ден на хората с увреждания

Снимка – интернет. Международният ден на хората с увреждания е обявен от Генералната асамблея на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *