Тежка икономическа обстановка в Плевен

Демографски срив, ниско ниво на чуждестранни инвестиции,липса на квалифицирани кадри, ликвидирани химическа, хранително-вкусова, добивна промишленост са главните причини за тревожната картина.

    Тези

изводи са направили в свое изследване от Конфедерацията на независимите синдикати. Като основен проблем е посочен демографският срив, който придобива застрашителни размери. През последните десет години населението в областта намалява с над 60 хиляди души, достигайки 251 986 души средногодишно през 2015 год. Населението в трудоспособна възраст е 142 081 души, което е 56.4 % от цялото население в областта. Това е с 2.1 % намаление спрямо предходната година и нарежда Плевен на трето място сред градовете с най-високо намаление на трудоспособното население. Драстично намаляващото население  се отразява пагубно върху други сфери на живота и на първо място това е образованието.  През 2016/2017  в първи клас са постъпили със 190 по-малко деца в сравнение с предходната учебна година. Закрити са 14 паралелки, 11 от които професионални. Заради опитите за изкуствено задържане на ученици качеството на образователния продукт и училищна среда се влошават. Въпреки това  Общинският съвет решава на септемврийската си сесия от м.г.  да дофинансира 13 маломерни паралелки в общината. На следваща сесия блокирва предложението на кмета за оптимизация на училищната мрежа поради недостиг на ученици чрез закриването на училища с големи финансови задължения и без необходимия брой деца. Стига се до политически заиграфки с проблема, което още по-вече влошава нещата. Все още е непродуктивна връзката на бизнеса с училищата за практическа подготовка на завършващите, с което да имат по-големи възможности за реализация. Единственият положителен показател е увеличаващият се брой студенти, който е 2 157, но голям процент от тях са чужденци. Активното население с висше образование е 17.5 % Тези тенденции намират своето отражение в плевенската икономика

и бизнес среда. През 2016-та годината драстично беше увеличена таксата смет с цели 66 %. Този налог е най-високият за страната. Приеха се високи данъчни ставки за недвижима и движима собственост. Област Плевен регистрира постоянно по-нисък брутен вътрешен продукт на човек от населението за периода 2010 – 2015 година. Преките чуждестранни инвестиции в областта са ниски, 530 евро на 1000 души, срещу средните за страната 2930 евро.  Успеваемостта в усвояването на европейски средства също е ниска. Изплатените по оперативни програми 70 евро на човек, са много далеч от водещите общини – Габрово с 309 евро и Ловеч – с 266 евро на човек от населението. Плевен поддържа средно равнище на безработица малко над 7 %, в сравнение с общините Червен бряг, Гулянци, Искър, Никопол където безработицата е над 30 %. Тревожен е броя на продължително безработните – над 7 500 човека, от които не малка част са младите хора. Трайна тенденция са качествените характеристики на безработните: най-висок дял сред тях заемат неквалифицираните и нискообразованите. Липсата на квалифицирани кадри възпира потенциалните инвеститори и допълнително задълбочава проблемите в образованието и икономиката. Единствено в  здравеопазването Плевен има по-добри показатели в сравнение с останалите тревожни тенденции. Областта е на първо място по достъпност до лекари: на над 4 хил. души се пада по един кардиолог и за над 6 хил. души – един вътрешни болести. 90 % са здравноосигурените лица за областта. Но добрите данни за здравеопазването не могат да осигурят пълноценен живот на населението и за това 89 % от него са недоволни от стандарта си на живот. До тук стигна красивият, мощен и процъфтяващ някога Плевен…