Плевен прес | Новини и актуална информация Плевен Новини и актуална информация от Плевен, региона, България и света.
Чалгата не е нищо повече от музикален жанр, който можете просто да слушате. А може и да го превърнете в начин на живот. Второто ще ви погуби, първото – едва ли.
Чалгар си, когато този жанр е единственият, който те вълнува, и то единствено защото ти дава възможността за лесна любов, лесен секс, мощно пиянство и свободно изразявана простотия.
Можеш да слушаш Дебюси и пак да си чалгар, както казва проф. д-р Георги Ончев. И добавя: „В основата на чалгата стои подмяна. Тя ерозира разпознаването на реалността. Всички я усещат, но не я изричат, защото е навсякъде, а нещата, в които сме дълбоко потопени, трудно се забелязват.
Подмяната има много лица, но засяга предимно ценности и вкусове. Талантът се обезценява или охулва, а посредствеността се тачи. Приличието се погазва, а дебелашката наглост предизвиква възторг. Елегантността се замита, а кичът се превъзнася. Баналността е предпочитана пред въображението, фалшификатът пред оригинала, самохвалните геройства пред историческите факти, мошеничеството пред почтеността, подмазвачеството пред достойнството.
Това води до размиване на границите между истина и неистина, добро и зло, стойностно и пошло. Тъкмо размиването е културната същност на чалгата, а не слушането на поп-фолк. Можеш да слушаш Дебюси и пак да си чалгар, особено ако слушането е подражателство или снобизъм”.
Споделяме казаното и двете обяви чудесно го допълват Това е причината да ги публикуваме заедно с този текст.
И накрая – Честита годишнина на Регионална библиотека “Христо Смирненски” – Плевен !
Думата „чалга“ произлиза от турската дума çalgı – свирня, музика, която от своя страна произхожда от арабската дума шалга.[3] В епохата на Българското възраждане под „чалгия“ се разбират инструментални групи, изпълняващи тогавашна „популярна“ музика в която цигулки и кларинети са заменили традиционните гайди и гъдулки, а вместо селяни, вече свирят градски цигани, за които това е професионална дейност. Жанрът е забранен като упадъчен при социализма, като популяризирането му у нас започва с песните на Хисарския поп от 1980-те, и се засилва след промените от 1989 г. и появата на оркестър „Кристал“.
И какво, да вдигнем паметник на Хисарския поп и на орк. Кристал ли? Или да ги преподаваме в училищата?
Според мен Начо Културата го обясни много ясно- старовремска турска музика, от арабски произход, осмисляна от българите като подобна на нашата, но с чужди инструменти вместо с наши и изпълнявана от цигани вместо от българи. Популярна след 1989 г., като висша форма на антикомунизъм. Нещо от сорта на – който не скача е червен. Аз лично съм за по-умерено отношение към соца, крайностите не са за мен. Иначе може и да е добра идея да влезе в училищата. Подраствощите по правило ненавиждат и се отегчават от всичко, което ги карат да учат, та това може наистина да е началото на края на тая турска, пък от арабски произход, циганска свирня.