Със смъртта на Левски умряха ли и заветите му ?

„Смятам, че съдбата ни прати много навреме Левски като контрапункт, като поанта на това, което се случва по-късно в България, където търговците стават по-важни, където успехът се измерва с пари”. Казано през 2013-та година от проф. Андрей Пантев.

Днес е 2023-та. Отново шумотевица от венци, ритуали, речи, показност и кухи фрази от сорта „да пазим заветите му”.  Казвани от политици – милионери, осребрили подобаващо властта си. И от раболепните им слуги. И от разни други с нечисти биографии. Ако знаеха, че Левски е казал „Който не е чист, убивам го”, дали щяха да му поднасят цветя ?!

Ами тези, които срещу пари дават и гласа си, и името си на паралиите ? Те дали помнят, че Левски предупреждава: „Не се полъгвайте, че тези, които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате”.

Тези, дето чакат „въздигане” и сега ще са пред паметника на Левски. За да се види как „зачитат делото на Апостола”. И колко „милеят” за България. Толкова много, че викат на помощ и чужди държави. Едните Америка, другите Русия. Нищо, че Левски предупреждава: „От никоя страна нищо не се надяваме и никому за нищо не се молим. Всичко се състои според нас в нашите задружни сили. Против тях не може противостоя и най-силната стихия.“

Да кажеш подобно нещо когато нямаш държава,  когато имаш необразован и уплашен народ, когато битката е повече за оцеляване, отколкото за свобода – това е лудост. Онази лудост, за която пише приятелят на Левски – Ботев:„свестните у нас считат за луди”.

Дори в мрачните години на робството е имало „свестни” българи. Един от тях умира на бесилото преди 150 години. Защото е бил „безстрашлив”. Днес помним ли завета му: “На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашливи и великодушни! Без тия качества, едно да липсва на водачът на тая свята работа, то той ще я улайнени”

Днес избираме ли водачите си според завета на Левски?! Помним ли, че ни е казал: „Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме”. И всичко това, защото „Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре — магаре”.

Левски е изпит за всеки българин ! Колко от нас обаче, могат да  издържат този изпит, без да се превърнат в магарета ?!

150 години не е ли достатъчно време да преосмислим една величава, трагична и безвъзвратна загуба на недостижимия Васил Иванов Кунчев. Поне докато поднасяме цветя под безмълвния му поглед. Вперен в една малка България, която е обичал повече от живота си. И заради която умира ! А заедно с него и това, което ни е завещал ! Защото когато един завет не се спазва – той умира!