И към двете трябва да се отнасяме с респект. Особено когато си журналист. Човешката милост и състрадание към нечие нещастие е най-великото нещо в ценностната ни система. Затова всяка манипулация с цел тяхното предизвикване е осъдителна. Особено когато са въвлечени хора, правораздавателни, охранителни, образователни институции, роднини.
Казваме това по повод „възкръсналия мъртвец” в Плевен, медийния шум около него и последвалата вълна от състрадание към героя в 6-те репортажа на „Трафик нюз”, посветени на Милчо Митов, обявен за мъртъв, а после „възкръснал”. Обещахме да публикуваме факти и документи, които предизвикват размисъл около коректността в поднасянето на информацията.
Ще споменем само част от тях.
Заплахата за убийство. Това е може би най-скандалното в историята. В материала „Покойник от 5 години възкръсна в Плевен”, се твърди, че: „Екипът
Фактите. На 10.01.2019 год. под номер 374000-154 до началника на РПУ гр. Червен бряг е подадена жалба от Никола Иванов Георгиев и Дафинка Иванова Георгиева. В жалбата НИКЪДЕ не се споменава за убийство ! Жалващите се пишат: „Моля Ви, заявявам ви да бъде предупреден, че не желая да се срещам с Милчо Ив. Митов, нито да ме търси по никакъв повод, както и да ме притеснява в дома ми.”
Да обвиниш някого, че те заплашва с убийство предизвиква зрителския интерес, но и съдебна процедура за лъжа ! Предполагаме журналистката е наясно с това.
М. М. не е обявяван за издирване. Второто скандално твърдение в материала. В репортажа от 19-ти януари се съобщава, че: „Същият магистрат /Виолета Николова – председател на Районен съд гр. Червен бряг, б.а./ … обявява преди 4 години Милчо за мъртъв, само на базата на показанията на сестрата и сина на 64-годишния мъж. Без изобщо да е обявен за издирване”
Фактите. На 12.08.2009 год.Дафина Георгиева /сестрата на М.М./ получава писмо под номер № 9881/12.08.2009 г. подписано от началника на РУ на МВР гр. Червен бряг – Цв. Цветков, в което се казва: „Във връзка с подадено от Вас заявление за установяване на актуален адрес и местонахождение на брат Ви Милчо Иванов Митов ЕГН…………………, роден в с. Чомаковци, Ви уведомяваме, че към настоящия момент не е известно неговото местонахождение. Единственият адрес фигуриращ в информационните системи на МВР като „настоящ адрес е гр. Лъки, обл. Пловдив, ул. „Речна” № 3, който адрес е от 21.07.1994 година”.
Какво излиза ? Сестрата още през 2009 год. е поискала общодържавно издирване ! От МВР ѝ отговарят, че единственият адрес в техните масиви е от 1994 год. Обвинението „Без изобщо да е обявен за издирване” е НЕОСНОВАТЕЛНО !
От 1994 год. до 2014 година за М. М. в нито една държавна институция на територията на държавата няма данни ! Това са 20 години, в които близки и държава не знаят и не могат да установят местонахождението на М.М. И сега кардиналния въпрос – как може жив човек да бъде обявен за мъртъв ? Може ! По силата на Закона за лицата и семействата. В чл. 14 от този закон се казва: „След като изтекат пет години от деня, за който се отнася последното известие за отсъствуващия, съдът по искане на прокурора или на всеки заинтересован, обявява неговата смърт. Обявяването на смъртта може да стане и без да е обявено отсъствието на лицето”. Т.е. без да е обявено за общодържавно издирване.
Изминали са не пет, а 20 години от последно установения адрес на М.М. Затова сестра му подава през 2014 год. молба до Районен съд Червен бряг да постанови решение, че е мъртъв.
М.М. е обявен за мъртъв „само на базата на показанията на сестрата и сина на 64-годишния мъж” Това се твърди във въпросния разследващ материал.
Фактите. Те най-добре са описани в качената на сайта на Районен съд гр. Червен бряг информация. Който желае може да ги намери на следния линк: http://www.rs-chervenbriag.org/index.php?l=24&id=84 Накратко ще кажем само, че да обвиниш една институция като Съда в подобно нещо, е дълбоко непознаване на неговата същност. И пълно неглижиране на фактите. За което съдът има пълно основание да потърси отговорност от журналиста. Само ще добавим, че след тримесечно събиране на документи от всички институции в държавата, които имат отношение по въпроса, всички те заявяват, че нямат данни за лицето М. М. Въз основа на събраните документи и на основание чл. 14 от Закона за лицата и семействата, през 2014 год е издадено решение, с което М. М. е обявен за мъртъв. За дата на смъртта е обявена 04.08.1994 год. Това е така защото по същия Закон за лицата и семействата, съгласно чл. 16, ал.2, за дата на смъртта се приема датата на последното известие за лицето. В случая с М. М. това е 04.08.1994 год., на която дата е последното известие за него според информационните масиви на МВР.
Сестрата го е обявила за мъртъв заради къща и имоти. Това е внушението към зрителя от въпросния репортаж. Журналистката пита: „С каква цел сестра ти те е обявила за мъртъв ?” Отговорът на М. М. е следният: „За пари, за имоти, за къщи и т.н.”
Фактите. С нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот от 19.08.1994 год. Иван Митов Нинов /баща на М. М./, със съгласието на своята съпруга Сърменка Стефанова Нинова /майка на М. М./, продават на внучката си И. Н. Г. своя собствен недвижим имот, а именно – жилищна сграда + дворно място. Това е въпросната бащина къща на М М. в с. Чомаковци, община Червен бряг. Т.е. М. М. няма начин да не е знаел за това още през 1994 год. По-късно внучката продава къщата, тъй като живее в София, а къщата в с. Чомаковци е подложена на грабежи и се руши.
Твърдението на Милчо Митов: „Аз съм си идвал. През година, през две съм си идвал” /в с. Чомаковци – б.а./
Фактите. Между многото документи изискани от Районен съд гр. Червен бряг е и този с изх. № 11-00-45/29.04.2014 год., подписан от кмета на с. Чомаковци Павел Иванов, в който се казва: „…по-вече от 20 години лицето не е пребивавало в селото”.
В писмо от 2-ри август 2002 год. /с което редакцията разполага/, бащата на М. М. пише до дъщеря си Дафинка /сестрата на М.М/, която работи в Испания: „Милчо не го знам на къде е, и жив ли е”.
Трогателно е друго едно писмо на бащата до Дафинка Георгиева, в което той благодари за парите, които му изпраща от Испания и между другото пише: „Аз вече съм на 74 години. Ни чуя, ни видя и не съм добре със здравето. Ето защо ви моля ако обичате изпратете някои лев за погребения, друго не искаме от вас. …. Днес е 1-ви април, на Милчо е рожден ден, не го знам на къде е и жив ли е”.
Това ще оставим без коментар. Защото освен болка за възрастния човек изпитваме и гняв. Както към М.М., който с умиление си спомня как като малък „подавал тухли на баща си” за къщата, но като голям е изоставил същият този баща. И към „разследването”, което спестява факти и документи, но не и внушенията за „подлата” сестра, за съд, който работи само по „показанията на сестрата”, заплахи за „убийство” и т.н.
Още спестени факти. Лицето Милчо Митов е осъждано 2 пъти. По НОХД № 254/ 1985 год. за неизплащане издръжката на детето си в продължение на 1 година. Осъждан е и по НОХД № 259/1985 год. за кражба. Видно от съдебна справка рег. № И-7841/24.06.2014 год. издадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” Милчо Митов е постъпил в затвора гр. Варна на 03.01.1986 год. за изтърпяване на наказанието за кражбата. След 1 година е освободен.
Ще спрем до тук, макар че разполагаме с още аргументи и въпроси. И тези са достатъчни, за да се породят много съмнения за обективността на т.н. разследване.
Възмущаващо е обстоятелството, че заради тази липса на обективност хората подали ръка и искрено съчувстващи на М. М. се чувстват объркани. На момчето, което дори му осигури дом и кампания за помощ, можем само да кажем „Браво” за милосърдието.
Но не и за начина, по който са направени репортажите за М.М. Начинът е обиден за съд, роднини и за хората с добри сърца.
Защото „възкръсналият мъртвец” има право на състрадание. Но има и задължение – да казва истината. А това последното е най-голямото задължение на всеки, посветил се на журналистиката. Ако наистина се е посветил на нея, а не на ползите от тази професия.